domingo, 27 de septiembre de 2020

¿Dónde se pueden adquirir mis traducciones? / Как можете да се сдобиете с екземпляр от моите книги?


На български по-надолу

¿Dónde se pueden adquirir mis traducciones?

Escribo este artículo porque son muchas las personas que me preguntan dónde adquirir un ejemplar de mis traducciones. Recientemente he traducido tres libros de poesía, los cuales están a la venta en amazon españa, así como en todas las versiones territoriales de amazon (europa occidental, EEUU, etc).

 

- NUEVA POESÍA SOCIAL. LA ANTOLOGÍA:

En amazon españa puedes adquirirlo aquí. También está disponible en las siguientes librerías:

- Granada: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11.
- Granada: Café-Librería La Qarmita, Calle Águila
- Sofía (Bulgaria): Български книжици
- Sanlúcar de Barrameda: Librería Fórum, Calle San Jorge, 16.
- Cádiz: La Clandestina, Calle José del Toro, 23.
- Madrid: Traficantes de Sueños, Calle del Duque de Alba, 13 (La Latina)

- Barcelona: La Ciutat Invisible, Riera d'Escudier 38 baixos
- Madrid: La Cueva de Lola, Calle de los Mancebos, 2 (La Latina)

Pueden buscarlo también por ISBN: 979-8639991158
Si vive fuera de España búsquelo en amazon de su país de residencia

 

- EL MUCHACHO AZUL, de Aleksandar Vutimski:

En amazon españa puedes adquirirlo aquí. También está disponible en las siguientes librerías: 

- Burgos: Librería Espolón, Paseo del Espolón, 30.
- Padul (Granada): Librería Cervantes, Avenida Andalucía, 34.
- Barcelona: Librería Cómplices, Carrer de Cervantes, 4.
- Barcelona: La Ciutat Invisible, Riera d'Escudier 38 baixos
- Granada: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11
- Granada: Café-Librería La Qarmita, Calle Águila
- Sofía (Bulgaria): Български книжици

Pueden buscarlo también por ISBN: 979-8654557520
Si vive fuera de España búsquelo en amazon de su país de residencia

 

- MUCHACHA BLANCA, de Vladimir Sabourín:

En amazon españa puedes adquirirlo aquí. También está disponible en las siguientes librerías:

- Granada: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11.
- Granada: Café-Librería La Qarmita, Calle Águila.
- Madrid: Traficantes de Sueños, Calle del Duque de Alba, 13 (La Latina).

- Barcelona: La Ciutat Invisible, Riera d'Escudier 38 baixos
- Sofía (Bulgaria): Български книжици


Pueden buscarlo también por ISBN: 979-8656092319
Si vive fuera de España búsquelo en amazon de su país de residencia

///

 

Как можете да се сдобиете с екземпляр от моите книги?

Понеже много хора ме питат как може да се сдобиете с екземпляр от моите книги, които през последните месеци преведох на испански, реших да напиша тази публикация. 

Книгите може да се закупят от испанския амазон, но също така и от другите версии на сайта амазон (италиански, френски, немски амазон, и др.). Тоест, ако не живеете в България или в Испания, може да закупите книгите от сайта на амазон на страната, в която живеете.


- NUEVA POESÍA SOCIAL. LA ANTOLOGÍA:

Може да я закупите от испанския амазон тук. Може да я намерите и в следните книжарници:


- СОФИЯ: Български книжици
- Гранада: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11.
- Гранада: Café-Librería La Qarmita, Calle Águila
- Sanlúcar de Barrameda: Librería Fórum, Calle San Jorge, 16.
- Кадис: La Clandestina, Calle José del Toro, 23.
- Мадрид: Traficantes de Sueños, Calle del Duque de Alba, 13 (La Latina)
- Мадрид: La Cueva de Lola, Calle de los Mancebos, 2 (La Latina)

Може да я потърсите и по ISBN: 979-8639991158

 

- EL MUCHACHO AZUL, на Александър Вутимски:

Може да я закупите от испанския амазон тук. Може да я намерите и в следните книжарници

- СОФИЯ: Български книжици
- Бургос: Librería Espolón, Paseo del Espolón, 30.
- Padul (Granada): Librería Cervantes, Avenida Andalucía, 34.
- Барселона: Librería Cómplices, Carrer de Cervantes, 4.
- Гранада: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11
- Гранада: Café-Librería La Qarmita, Calle Águila

Може да я потърсите и по ISBN: 979-8654557520

 

- MUCHACHA BLANCA, на Владимир Сабоурин: 

 Може да я закупите от испанския амазон тук. Може да я намерите и в следните книжарници:

- Гранада: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11.
- Гранада: Café-Librería La Qarmita, Calle Águila.
- Мадрид: Traficantes de Sueños, Calle del Duque de Alba, 13 (La Latina).

Може да я потърсите и по ISBN: 979-8656092319

 

Más información sobre los libros: contenido, autor.../Повече информация относно книгите, авторите... (само на испански):

- Nueva Poesía Social. La Antología

- El muchacho azul

- Muchacha blanca

 

domingo, 20 de septiembre de 2020

Reseña de "Muchacha Blanca", por Luis Enrique Ibáñez, en español y en búlgaro

 

Diseño de Ventsislav Arnaoudov

Recientemente publicamos la traducción de "Бяло момиче" de Vladimir Sabourín al español. Se trata de una edición bilingüe búlgaro-español (la cual se puede adquirir en amazon aquí), con prólogo de Emilio Martín Paz Panana. La traducción es de Marco Vidal González y el diseño de cubierta de Ventsislav Arnaoudov.

A continuación os presentamos la reseña del poemario que ha realizado Luis Enrique Ibáñez en español y en búlgaro:

Muchacha Blanca

Marco Vidal (Sanlúcar de Barrrameda) cursó Bachillerato en el IES Cristóbal Colón. Graduado en Lenguas Modernas y sus Literaturas con Mención en Lenguas Eslavas por la Universidad de Granada. Hace semanas nos presentó 'Nueva Poesía Social. La Antología', sobre poesía búlgara actual. Es el traductor a nuestro idioma de esa Antología en la que también aparece como autor.

Ahora nos acerca, nos regala, el poemario de Vladimir Sabourín  (Santiago de Cuba, 1967) 'Muchacha blanca'. Sabourín es poeta y crítico literario, iniciador del movimiento literario búlgaro Nueva Poesía Social y autor de su manifiesto fundador. Es traductor del alemán, español, ruso y portugués al búlgaro.

El músculo poético de Vladirmir Sabourín constituye una bofetada inteligente a toda esa poesía ñoña, de carpetilla, pseudoadolescente, que parece haberse apoderado de las portadas literarias en nuestro país, y en otros, al parecer también en Bulgaria. Autores y autoras (seguro que a cualquiera le vienen nombres a la cabeza) que se han posado incluso en editoriales que antes mostraban un prestigio y un rigor exquisitos. Editoriales que ahora no tienen ningún pudor en escribir en las contraportadas, a modo de reclamo, publicidades como "autora que tiene más de no sé cuántos miles de seguidores en las redes sociales."

Se trata la insana "literatura lifestyle", a la que el propio Sabourín se refiere en el manifiesto antes mencionado, "producto controlado por los mecanismos de la oferta y la demanda en los que el autor con mayor o menor grado de conciencia busca responder a necesidades creados por una cultura de uno mismo orientada al consumidor." Orientada al vaciamiento semántico del verbo poético, en aras de la venta inmediata, como la comida rápida, nos permitimos añadir... y así dice Sabourín en uno de los poemas que hoy presentamos aquí,

Va a ser que me toca perdonar...

A los portadores de la cultura a las etiquetas y precintas...

A las cutres imitaciones de la alta literatura

Financiada única y exclusivamente con dinero correcto...

 

Y es que, como nos enseña en el primer breve y profundo poema, cuando se abandona la poesía sólo se administra la ausencia. Por eso Vladirmir Sabourín se agarra a la palabra, la zarandea y la deja de pie, erguida, vitaminada. Advierte, constata, denuncia la enfermiza inercia de la resignación, 

Continuamos

Como un soldado alemán en stalingrado...

Como un anciano demente cuando cae la noche

Como un emigrante en un camión frigorífico...

 

Y nos pone delante de los ojos nuestra triste condición de consumidores esclavos,

... los machotes valientes decididos tarjeta en mano

el más triste aquí está más cerca de la alegría de la posesión...

 

Sin embargo, los constantes fogonazos sociales sostenidos por una irreverente sintaxis, no nos deberían inducir a reducir su poesía a una mera y puntual denuncia social. Es, en realidad, el mismo sujeto de la Historia el que se queda entre signos de interrogación. Es la pregunta sobre el propio Hombre Moderno, el intento por traducir de modo emancipador el viaje que hemos realizado, el que se nos está llevando. Al fin y al cabo, todos somos extranjeros en nuestra propia Historia.

 

Yo soy aquella gotita de alquitrán...

Luis Enrique Ibáñez

Publicado originalmente en Dueloliterae

Puedes leer los cinco poemas seleccionados por el autor de la reseña aquí.


Бяло момиче


Марко Видал (Санлукар Де Барамеда) завършва средното си образование в училището “Кристобал Колон” и Славянска филология в Университета на Гранада. Наскоро той представи испанската антология на българското списание Нова социална поезия, съдържаща стихотворения на съвременни български автори. Той е преводач на тази Антология на испански и също участва в нея като автор.

Сега той открива за нас стихосбирката на Владимир Сабоурин (Сантяго де Куба, 1967) “Бяло момиче”. Сабоурин е поет и литературен критик, основател на литературното движение Нова социална поезия и автор на манифестта на движението. Той е преводач от немски, испански, руски и португалски на български език.

Поетичната сила на Владимир Сабоурин е един интелигентен шамар срещу лайфстайл, псевдо-тинейджърската, престорената и лигавата поезия. Това е поезията, която завладява кориците на всички литературни издания в Испания, но също така и в други страни като България. Автори и авторки (сигурно някои от вас ще се сетят за определени имена), които публикуват в уж престижни издателски къщи, поне доскоро смятани за престижни и взискателни. Издателски къщи, които сега не се срамуват да пишат на задните корици лозунги като: “най-харесвания автор в социалните мрежи”, “авторът, който има еди колко хиляди последователи в Инстаграм”. Това явление представлява лайфстайл литературата, която Сабоурин споменава в горепосочения Манифест, “контролиран от механизмите на търсенето и предлагането продукт, в който авторът с по-голяма или по-малка степен на съзнателност търси да отговори на потребности, създавани от една потребителски ориентирана култура на себе си“. Литература, ориентирана към семантично изпразване на поетичното слово в полза на разчитащата на забавлението продажба - както бързата храна. По подобен начин се изразява Сабоурин в едно от стихотворенията, които днес ви представяме тук:

Май трябва да простя…

На културтрегерите на етикетите и бандеролите

На адибас и панасоняк на високата литература

Финансирана единствено и изключително с правилни пари

 


И както пише в първото кратко и силно стихотворение, когато човек се отказва от поезията, той започва да администрира отсъствието. Това кара Владимир Сабоурин да се вкопчва в словото, да го разклаща и да го държи изправено, витаминизирано. Владимир Сабоурин ни предупреждава, описвайки и осъждайки болната инерция на смирението:

Продължаваме

Като немски войник при сталинград

Като чистачка завършила българска филология

Като дементен старец в падащия мрак

Като емигрант в хладилен камион



И също така ни конфронтира с нашето робско и консуматорско естество,

мъжкарите смели решителни картодържатели

най-тъжния тук е най-близо до радостта на притежанието.



Непрестанно призоваващите за бунт стихотворения, използващи един непочтителен синтаксис, не трябва да ни карат да виждаме в неговата поезия проява на възможен и елементарен социален гняв. Всъщност самият субект на Историята е поставен под въпросителен знак. Това е въпросът относно самия Модерен човек, опитът да се опише пътя, който сме извървели, на езика на социалната еманципация. Този път, който все по-лесно изпускаме от поглед. В крайна сметка всички сме чужденци в собствената си История.

 

Аз съм капчицата катран...

Луис Енрике Ибаньес

Рецензията бе публикувана в блога на автора 

Превод на български Марко Видал


Тук може да прочетете петте стихотворения споменати в рецензията.


viernes, 18 de septiembre de 2020

Феминисти срещу цензурата на политическата коректност


Феминисти срещу цензурата на политическата коректност
 
Скъпи приятели, читатели и другари
 
Пиша това писмо не само като един от редакторите в сп. “Нова социална поезия”, но също така като активист за правата на сексуалните малцинства. Всички, които ме познавате добре, знаете, че се определям като крайноляв, трансфеминист и че на всичкото отгоре съм голям педал (в лошия и в добрия смисъл на думата).
 
Разбирам, че въпросното стихотворение на Нинко Кирилов (стихотворение, което, между другото, не харесвам), може да предизвика възмущение. Обаче не разбирам реакцията на част от софийското ляво и феминистко пространство и масовото им докладване на групата и оклеветяването на списанието (трол style).
 
Нова социална поезия е списание, което между другото дава глас на педали като мен (и други). Редакторите на списанието имат пълна автономия, не всички сме феминисти, крайнолеви или изповядваме определена религия.
 
Лично аз не съм съгласен, че трябва да се цензурира определена творба, която между другото е фикция и е препратка към други произведения, колкото и да е шокираща.
Феминисткото движение е доста разнообразно. В Испания (страната, където съм роден и в която живея) в момента положението в това движение е доста напрегнато заради спора относно узаконяването на сексуалния труд и сурогатното майчинство. Едни феминисти викат на други, че са антифеминисти, защото не мислят като тях по определен въпрос. А пък тези, които не са феминисти, викат на всички феминисти “feminazis”. Говоря за феминизъм и педалски работи, защото вчера бе създадена групата “Нова хетеросексуална поезия” като подигравка и ирония срещу нашето списание. Група, която се определя така: “Група за истински бяла, хетеросексуална, брадясала, умерено подпийнала, но уверена във висотата си съвременна софийска поезия!”.
 
Явно фактът, че един негър и един педал са част от редколегията на НСП не е основателна причина да не бъдем смятани за расисти или хомофоби. В ерата на комуникациите и на Асоциалните фейсбук активисти (и разни триименни егоцентрични и биполярни пърформъри) е сравнително лесно да се постигне оклеветяването на цяла една група с няколко споделяния и лайкове, без да сте реално запознати с нашата работа и с всичко, което публикуваме. Нова социална поезия съществува от 4 години и ако наистина се поинтересувате от това, което издаваме, просто трябва да поровите в нашите броеве и ако ви интересува определена тематика, да ни пишете.
 
Само да припомня, че фейсбук групата на Нова социална поезия е свободно пространство и почти всеки може да публикува свое произведение, докато в броевете всичко минава през редакторите и тяхното лично одобрение. Тоест, всичко, което излиза във фейсбук групата на НСП НЕ трябва да е било харесано и одобрено от ВСИЧКИ редактори. В случая, аз не харесвам въпросното стихотворение, но изобщо не съм съгласен, че то трябва да бъде цензурирано или изтрито.
 
Фактът, че има едно, две или три стихотворения на Нинко Кирилов или на който и да е автор, които не са харесвани и не минават цензурата на политическата коректност, преобладаваща в институционалния феминизъм, не ви дава право да обвинявате всички нас и цялото списание в мачизъм, мизогиния или хомофобия. И още по-малко да докладвате масово като организирани дигитално-фашистки тролове едно от малкото бг литературни списания, които, между другото, дава глас И на различните.
 
Марко Педал (Или Марко Видал)
 
ПС: В испания все по-често се налага да викаме на милениалите “ofendiditos” (обиденичките), защото те (мое поколение) са родени в ерата на политическата коректност и абсолютно всичко може да се смята за политически некоректно и следователно - да бъде (авто)цензурирано.
 
Това писмо е написано във връзка със скандала предизвикан от стихотворенията на Нинко Кирилов в групата на сп. Нова социална поезия. Оригиналният пост може да го видите тук.
 
Очаквайте в ноемврийския брой новата рубрика "Дебат".
 
Първият ни дебат ще бъде на тема “Границите на свободата на езика”.
 
*Дебатът е предизвикан от стихотворения на Нинко Кирилов и Кристиян Герчев.
 
Условия за участие
 
- Критически свободен текст
- Срок до 15-ти октомври
 
Текстовете може да бъдат изпратени на фейсбук профилите на редакторите и на имейла на списанието (newsocialpoetry@mail.bg).
 

domingo, 13 de septiembre de 2020

"Nueva Poesía Social", reseña de Eduardo Nabal


El movimiento Nueva Poesía Social nacido en año 2016 se aleja de muchos cánones entre ellos el del posmodernismo académico para adentrarse en la reivindicación de autores y autoras frente a una lucha por una sociedad mejor, mostrando con lirismo, pero sin concesiones sus fracturas, su dolor, su esperanza. Marco Vidal ha traducido de forma exquisita a una serie de poetas combativos en el libro Nueva Poesía Social. La Antología autoeditado por el propio movimiento y de distribución alternativa. De un retrato urbano de la clase obrera y su cotidianidad pasamos al intimismo, el homoerotismo y la búsqueda de la identidad en una sociedad desestructurada pero valiente como la poesía de los diferentes autores entre los que se incluye el propio Marco Vidal, sin desmerecer a los otros poetas ni sus intenciones de realismo mágico y permanentes intentos de huida de una realidad cruda. Destaca la desarmante sinceridad y los ataques al establishement tanto político como artístico buscando formas más depuradas de transmitir el sufrimiento y la autorealización de diversos personajes que transitan por diferentes parajes de Bulgaria. Del cemento a la luna el libro pone rostro a los sectores más desfavorecidos del sistema y también muestra el trabajo silenciado de las mujeres. Combinando lo grupal y lo íntimo, la lucha por la supervivencia y los encuentros fortuitos o las ilusiones perdidas Nueva Poesía Social nos muestra un grupo de autores airados y, a la vez, rebosantes de talento que nunca abandonan el escalpelo ni las instantáneas de paisajes urbanos y humanos de muy diferente índole. La nueva poesía social teje una arquitectura de lo urbano y de lo humano y atrapa al lector con su revolucionaria sinceridad y su vertiginosa carrera hacia el difícil sendero por desnudar las realidades sociales y humanas.

Eduardo Nabal Aragón

 

Eduardo Nabal Aragón (Burgos, 1970). Crítico de cine, bibliotecario, documentalista. Estudió Biblioteconomía y Documentación en la Universidad de Salamanca. Colaborador habitual en El Diario de Burgos y La Izquierda Diario. Ha colaborado en las revistas Zero y ha trabajado en el Aula de Cine de la Universidad de Burgos. Ha publicado el ensayo de cine “El Marica, la bruja y el armario” (Egalés, 2007), así como un capítulo sobre new queer cinema en la recopilación de ensayos “Teoría Queer” (Egalés, 2005).

 

Esta antología bilingüe búlgaro-español puede adquirirse en amazon aquí o en las siguientes librerías:


- Granada: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11.
- Sofía (Bulgaria): Български книжици
- Sanlúcar de Barrameda: Librería Fórum, Calle San Jorge, 16.
- Cádiz: La Clandestina, Calle José del Toro, 23.
- Madrid: Traficantes de Sueños, Calle del Duque de Alba, 13 (La Latina)

sábado, 12 de septiembre de 2020

5 poemas de "Muchacha Blanca" (2020) de Vladimir Sabourín, en búlgaro y en español

Os presentamos cinco poemas seleccionados del poemario Muchacha Blanca de Vladimir Sabourín.

Selección de Luis Enrique Ibáñez

Traducción de Marco Vidal González

 Adquiere tu ejemplar aquí

 


Първо се отказа от поезията
заради науката
После се отказа от науката
заради администрацията
Сега администрира щастлив
Липсата

Primero dejó la poesía
por la ciencia
Luego dejó la ciencia
por la administración
Ahora felizmente administra
La falta 

Продължаваме 

Като немски войник при сталинград
Като чистачка завършила българска филология
Като дементен старец в падащия мрак
Като емигрант в хладилен камион
Като дъно на пресъхнал язовир
Като тусен лувертюр във френски затвор
Като беглец по изтъняващия лед
Като непотърсени трупове направени на препарати
Като дете замръзнало в колесник на самолет
Продължаваме

Continuamos

Como un soldado alemán en stalingrado
Como una limpiadora filóloga
Como un anciano demente cuando cae la noche
Como un emigrante en un camión frigorífico
Como el fondo de una presa reseca
Como toussaint louverture en una cárcel francesa
Como un fugitivo corriendo sobre una placa de hielo cada vez más fina
Como cadáveres humanos abandonados hechos exposición
Como un niño congelado en las ruedas de un avión
Continuamos


Май трябва да простя

Май трябва да простя
На топлофикация на ченгетата
На олигополите на ремонта на графа
На селския произход на червената армия
На пирамидите в новото строителство
Финансиращи бели партийни каси
На бкп на телекомите на царя на българите
На софийската вода на лондонското сити
На народния писател на кучешките лайна
Неприбрани в надлежни торбички
На педофилите на биотехнологичните фирми
На бпц на национално отговорния
И на национално безотговорния капитал
На бенефициентите на правилните
И неправилните пари на оскарите
Настоящи и бъдещи с парите на данъкоплатците
На белия човек на жената мъж на мъжа путка
На автора на анонимни писма на синдрома на плъха
На културтрегерите на етикетите и бандеролите
На хоросана и лубриканта на българската демокрация
На руснаците на македонците на останките от америка
На домашния майстор на българския етнически модел
На джебчиите на едро на рушащото се ново строителство
На китайския и руския интранет на свободното движение
На стоки и капитали на пограничните телени огради
На ловците на емигранти и осребряеми човешки права
На адибас и панасоняк на високата литература
Финансирана единствено и изключително с правилни пари
На вечните парцалаци на индивидуалната изолация
На академията спектакъла семинара числото пи
На селяните в овчи кожи на комунисти и антикомунисти
На частната детска градина в преддверието на ада
На всеки който се надявам да не ми прости.

Va a ser que me toca perdonar

Va a ser que me toca perdonar
A las eléctricas a la pasma
A los oligopolios a las cutres obras subvencionadas
Al origen rural al ejército rojo
A las corruptelas de las constructoras
Que financian los fondos del partido
Al partido comunista búlgaro a las empresas de telecomunicaciones al zar de los búlgaros
A la empresa municipal de aguas a la city
Al escritor nacional a las mierdas de los perros
Que no han sido recogidas en su correspondiente bolsita
A los pedófilos a las empresas biotecnológicas
De la iglesia ortodoxa búlgara al capital nacional responsable
Y al capital nacional irresponsable
A los beneficiarios del dinero correcto
E incorrecto a los óscar ya otorgados
Y a los futuros que se otorgarán con el dinero del contribuyente
Al hombre blanco a la mujer hombre al hombre coño
Al autor de cartas anónimas al síndrome de la rata
A los portadores de la cultura a las etiquetas y precintas
Al mortero y al lubricante de la democracia búlgara
A los rusos a los macedonios y a los restos de américa
A los albañiles del modelo étnico búlgaro
A los carteristas al por mayor a la nueva construcción que se desmorona
A la intranet china y rusa a la libertad de movimiento
De los bienes y capitales a los alambrados fronterizos
A los cazadores de emigrantes y de derechos humanos canjeables
A las cutres imitaciones de la alta literatura
Financiada única y exclusivamente con dinero correcto
A los parches eternos del aislamiento térmico individual
A la academia al espectáculo al seminario al número pi
A los catetos comunistas y anticomunistas camuflados
A las guarderías privadas en la antesala del infierno
A todo aquel que no espero que me perdone.


Площадка в мола
Празниците са напълнили храма
кварталната площадка мокра и празна
пълното е празно празното е пълно тъгата
на стоките радостта на консуматорите
жените икони боготворени от всичко наоколо
мъжкарите смели решителни картодържатели
най-тъжния тук е най-близо до радостта на притежанието
играй тази игра това са правилата й радостта е преход
от по-малко към по-голямо съвършенство това е
етиката играта неусетно минава в пазаруване
пазаруването неусетно преминава в игра. 

Un parquecito dentro del centro comercial
Las fiestas han llenado el templo
el parquecito del barrio húmedo y vacío
lo lleno está vacío lo vacío está lleno la tristeza
de las mercancías la alegría de los consumidores
las mujeres idolatrados iconos por todo lo demás
los machotes valientes decididos tarjeta en mano
el más triste aquí está más cerca de la alegría de la posesión
juega a este juego estas son sus reglas la alegría es una transición
de la menor a la mayor perfección esta es
la ética sin darte cuenta el juego se transforma en consumo
sin darte cuenta el consumo se transforma en un juego.

Чужденецът

На Мариета


Аз съм капчицата катран
В натръшкващата ви каца с мед

Единствената ви надежда
Да си оправите вкуса.

El extranjero

A Marieta

Yo soy aquella gotita de alquitrán
En vuestro tonel de miel, aquel que da náuseas

Vuestra única esperanza
De quitaros el mal sabor de boca.



Vladimir Sabourín (Santiago de Cuba, 1967) es un poeta y crítico búlgaro de origen cubano-francés. Iniciador del movimiento literario búlgaro Nueva Poesía Social (Nova Socialna Poezia) y autor de su manifiesto fundador. Traductor de poesía del alemán, español, ruso y portugués al búlgaro. 


Más poesía búlgara aquí:


- Dos poemas de Ani Ilkov
- En el filo de la aguja, Ruzha Velcheva
- Dos poemas de Ventsislav Arnaoudov
- 3 poemas de Vladimir Sabourín
- Работници VI: un poema de Vladimir Sabourin
- Градска памет: un poema de Vanya Valkova
- "Nueva Poesía Social. La Antología", ya a la venta
 

¡Síguenos en facebook!

"Vutimski es hombre de su tiempo", entrevista con el periódico de Svoge

¿Cómo surgió tu interés hacia la obra de Aleksandar Vutimski? ¿Cuándo ocurrió? En 2017 descubrí de manera totalmente casual la poesía de Ale...