Un poema de Elizabet Yoskova en búlgaro y en español

Днес е ужасна, ужасна жега
Потта ми е сладка и мирише на леш
Изхвърлих всички пластмасови ризи
Пластмасовата ми коса се топи по голите ми рамене.
Дайте ми въздух!
Какво е това въздух - питат децата ми.
Няма цигари, защото нямa тютюн
Няма алкохол, защото няма плодове
Какво е това плодове - питат децата ми.
Вие младите никога няма да знаете...
Как ли ще ме заровят, като няма вече пръст..
Циментът се чупи трудно


Hoy hace un calor horrible
Mi sudor es dulce y huele a carroña
He tirado todas las camisas de plástico
Mi cabello de plástico se derrite sobre mis hombros desnudos.
¡Necesito aire!
Qué es aire, preguntan mis hijos.
No hay cigarros ya que no queda tabaco.
No hay alcohol ya que no quedan frutas.
Qué es frutas, preguntan mis hijos.
Vosotros los jóvenes nunca lo sabréis...
¿Cómo me enterrarán entonces, si ya no queda tierra?
El cemento difícilmente se rompe.

Traducción del búlgaro Marco Vidal González.

Más poesía:


- Rada Panchovska: Supervivencia, Elegías cósmicas
- Marco Vidal: Мъртва птица до бизнес сграда, Едно мъжко момиче, сред панелите беше той
- Aycha Zaralíeva: diez poemas
- Jorge Riechmann: tres poemas
- Zhivka Baltadzhieva: Protokolo de Kyoto, Hierba Láctea, Fuga a lo real