5 poemas de Marco Vidal en la revista Vallejo & Co.

by - abril 01, 2019




La revista literaria peruana Vallejo & Co. ha publicado 5 de mis poemas en español. En este post os dejo, además de los poemas publicados en la revista, las traducciones al búlgaro de los mismos, realizadas por Vladimir Sabourin y Katya Gerova.

SOFÍA II
El eterno gris que tanto temía
se desespera ante mi indiferencia.
Yo he cambiado
susurra al eco
mi voz ya rota.
Incluso a mí mismo 
me veo reflejado
en el cemento intacto
que tanto detestaba.
Tanto horror arquitectónico
toda esta suma 
de hormigón+ladrillos+
deshumanización
postsocialista
incluso una sonrisa 
logra robarme.
Y hoy es un día cualquiera, 
es invierno
y estoy en el tranvía,
me bajo y observo la penumbra:
una anciana me pide un levche,
un ejecutivo enchaquetado 
campa a sus anchas
por las avenidas interminables
que desaparecen incautas 
entre la niebla que la abraza.
Solo... Es Sofía. 
Solamente es
mera indiferencia
Solamente es... Sofía. 


София ІІ

Вечното сиво, вечен мой страх
се отчайва пред безразличието ми.

Станах друг
прошепва на ехото
гласа ми безсилен вече.
Дори самия себе си
виждам отразен
в непокътнатия бетон
така презиран от мен.

Толкова архитектоничен ужас
цялата тази сума
от железобетон+тухли+
постсоциалистическо
обезчовечаване

изтръгва от мен
дори усмивка.

И днес е ден като всеки друг
зима е
и съм в трамвая,

слизам и се взирам в полумрака:
старица моли за левче,
костюмиран бизнесмен
се шири наоколо
по безкрайни булеварди
изчезващи непредвидено
насред прегръдката на мъглата.

Просто… Това е София.

Просто е
чисто безразличие.

Просто това е… София.

Превод от испански Владимир Сабоурин
 
El aliento de la miseria
y el sudor de la descomposición
me hechizan.
Mientras tanto, todo a mi alrededor
se marchita.
Pero yo sigo bailando
en este sinfín caótico
esperando la llamada
de alguien
o algo 
que me devore 
 
Entonces decidí levantarme
y pude contemplar la miseria
que me rodeaba


Дъхът на мизерията
и потта на разложението
ме омагьосват
докато всичко около мен
повяхва.
Но аз продължавам танца
в този хаос без край
очаквам обаждане
от някого
или нещо
което да ме разкъса
 
Тогава реших да стана
тогава съзрях мизерията
която ме обкръжаваше
 
Превод от испански Владимир Сабоурин 


Tres maricas

En los ensimismados campos de la Rusia más profunda,
alejados de toda mera civilización
ajenos, a la mirada límpida de la policía heteropatriarcal
tres maricas habitan,
y rezan plegarias, de rodillas.
El cruising es,
su única religión

Трима педали

Сред вглъбените полета на най-далечна Русия,
чужди на всяка цивилизация,
далеч от целомъдрения поглед на хетеропатриархалната полиция,
трима педали живеят
и се молят на колене.
Круизингът е
тяхната единствена религия.


Превод от испански Катя Герова
 
Cruising II

 A veces, en el bosque
los árboles murmullan
intercambian miradas.
Incluso andan.
También se acerca.
Interactúan.

A veces, en el baño público
los azulejos palpan el vaho del deseo
pero también son testigos
de las miradas precedentes.

A veces, en el parque
columpios, arbustos y farolas
observan en tensión
el amor que pudo ser
pero no fue
El deseo de una noche.
De un instante. 

Pero este anhelo primario
solo deslumbra a lo inerte.

Y mientras tanto, allá 
en la civilización maldita 
donde nadie siente
donde nadie folla
pasa desapercibida
toda esta lujuria
todo este fervor
que algún día
hubiera podido ser amor
pero no fue.

Dimito. Me exilio.
Yo quiero ser azulejo,
arbusto, árbol
o cenicero en la inmortalidad.
Quiero prender mi deseo.
Quiero que éste se calcine.
Yo solo quiero ser normal
Ir a la civilización.
Y no ser nadie.

Круйзинг II

Понякога, в гората
дърветата шептят
разменят погледи
дори вървят
Приближават се също
Взаимодействат

Понякога, в градската баня
плочките усещат дъха на желанието
и са свидетели на предшестващи погледи

Понякога, в парка
люлки, храсти и фенери наблюдават
напрегнати любовта,
която можеше да се случи,
но не го направи
желанието на една нощ
на един миг

Но този първичен копнеж
огрява само неодушевеното

Междувременно, там
в проклетата цивилизация,
където никой не изпитва чувства
никой не се люби
се случва незабелязана
цялата тази похот
цялата тази страст,
която един ден можеше да бъде
любов но не беше

Напускам. Отивам в изгнание
Искам да съм плочка, храст,
дърво или пепелник в безсмъртието
Искам да разпаля желанието си
искам то да се изпепели
искам просто да съм нормален
да отида в цивилизацията
и да не съм никой.
 
Превод от испански Катя Герова
 
ETAPAS

Ey, que la vida tiene sus etapas.
Ya sabes, los amigos
van y vienen.
Pero no te preocupes, tío, que
ya aparecerá nueva gente

en tu vida.

Es más.
Incluso llegará el día en que
tu novio ni siquiera tu nombre
recuerde cómo pronunciar.
Carpe diem, tío.

Y... De repente,
tanta verdad repentina
me abruma.

Pero yo me armo de valor.
Me giro, en un acto
de solemnidad sincera.

Les miro y les digo
¿entonces, amigos míos,
qué sentido tiene
esta existencia
sabiendo que se volverá mezquina
tras esta inevitable
soledad anunciada?

Pero ya nadie
me responde.

Ellos, también
se fueron.     
 
ЕТАПИ

Виж, животът си има етапи.
Знаеш, приятелите
идват и си отиват.
Но нямай грижи, брат, ще
се появят нови лица

в живота ти.

Нещо повече.
Ще дойде ден, когато
приятелят името ти дори
няма да помни как се произнася.
Улови мига, брат.

И… Изведнъж,
толкова истина изведнъж
ме смазва.

Но се въоръжавам с кураж.
Обръщам се, проявявайки
чистосърдечна тържественост.

Поглеждам ги, казвам им
тогава, приятели,
какъв е смисъла
на това съществуване
като знаеш, че ще стане мизерно
след тази неизбежна
предизвестена самота?

Но вече никой
не ми отговаря.

Те също
си тръгнаха.
 
Превод от испански Владимир Сабоурин 
 
¡Síguenos en facebook
 
 

You May Also Like

0 comentarios

Конкурс "Нова любовна поезия" с убедителен лауреат

На 25 май 2019 г. бе обявен победителят в Първото издание на Конкурс "Нова любовна поезия". Жури в състав Николай Бойков (...