Млади чуждестранни българисти: Джада Фратини

by - marzo 20, 2018





Джада Фратини е завършила устен и писмен превод в Болонския университет в град Форли, Италия. Говори английски, български, руски и френски. В момента работи в България като учител по английски език в 202 ОУ “Христо Ботев” в село Долни Пасарел по програма “Заедно в час”.

Здравей, Джада! Ние се запознахме преди една година на лекциите по български език като чужд в СУ. Ти също си посещавала летен семинар по български език и култура, които се провежда всяка година. Докато аз бях във Велико Търново, ти си била на семинара на СУ. Защо изобщо реши да дойдеш в България и коя беше връзката ти със страната и езика?

За пръв път се запознах с българския език в първи курс в университета. Честно казано, не знаех нищо за България, но вече учех английски и руски и така реших да добавя и българския, за да си подобря руския, учейки два славянски езика. За тази цел реших и да кандидатсвам за един семестър по програма Еразъм в София и като подготовка дойдох в София за летния семинар по български. Макар че изобщо не говорех български, все пак ми стана изключително интересно. Всяка година стотина студенти из целия свят се събират, за да учат и говорят български. Атмосферата е просто уникална. Прекарах един семестър тук и бях толкова впечатлена от България и българите, че реших да се върна за още един семестър трета година, а също така и за летен стаж като преводач.

Твоят майчин език е италианският. Предполагам, че отсъствието на падежите е било плюс в изучаването на българския език. Но искам да знам какво според теб е по-трудно в българския език?

Абсолютно си прав. Веднага щом разбрах, че в българския няма падежи си казах “Ето това е езикът за мен!”. Всеки ден учех нещо ново от преподавателите си и най-вече от приятелите си, защото това е най-хубавият начин да учиш. Научих го така, докато живеех тук. Разбрах и че италианският и българският не са толкова различни като езици. Най-трудното за мен, поне в началото, беше глаголната система. Да разбера кога се използва свършен и кога несвършен вид и да науча окончанията им. Просто беше ужас! Сега свикнах, но едно нещо, което още не мога да оправя, е наклонението на глагола. Винаги разказвам неща - от клюки с приятели до исторически събития отпреди 1000 години - като директен свидетел. И това винаги звучи много смешно на българите, които ме слушат.

Знам, че обичаш езика, но какво освен българския език ти харесва в България? Какво е първото нещо, което ти направи впечатление?

Най-вече ми харесва темпераментът на българите и не виждам особени разлики с италианците - много са гостоприемни, мили и щедри. Дават всичко от себе си на хората, в които вярват. Това спокойствие наистина ме кара да се чувствам като вкъщи и много се радвам, че попаднах точно тук. Винаги ми е много забавно това, че българите обичат да казват “Спокойно, не се притеснявай!”. Винаги има време за всичко и те сами не се притесняват да закъсняват за срещи или да правят нещата в последния момент и поне за мен това да не чувстваш излишно напрежение е много хубаво. Хора сме! Обичам и българската храна - най-вече гювеч, кавърма и айрян.

Защо реши да кандидастваш по програма на Заедно в час? Какво точно представлява?

Винаги съм искала да стана учителка. Даже помня точния момент - бях на 6 и излизайки от училище казах на майка си, че ще стана учителка по английски език. Мечтата ми се сбъдна тази година именно благодарение на тази програма и искрено много се радвам за това. Когато се запознах с програмата на Заедно в час точно се чудех какво да правя след завършенето си. Исках да работя в езиковата сфера и работата ми да е смислена и значима за някого, но също така исках и да продължавам да уча. Точно това съм намерила - една прекрасна възможност да се развия като човек и като професионалист с една хубава и голяма цел - качествено образование за всяко дете в България. Тази страна ми е дала много и чувствам, че ѝ дължа нещо. С две думи, Заедно в час дава възможност на млади и мотивирани хора да прилагат знанията и уменията си на практика в класната стая. Те ни приготвят за това, обучават ни и ни подкрепят по време на целите 2 години от проекта. Също така се запознах и с прекрасните ми колеги. Като учител се опитвам да изградя у учениците си не само знания, но също така и трайни навици и ентусиазъм за учене. Старая се да нося енергията си в час и на децата да им е преди всичко интересно и забавно.

Какви са ти плановете? Планираш ли да останеш в България повече време?

Това е много труден за мен въпрос. Имам много идеи и не знам как да избера само едно нещо. Може би да, може би не. Тук има изключително много възможности, от които искам да се възползвам, и вече имам много приятели, с които не искам да разделя. От друга страна, пътуването много ми привлича и наистина искам да видя още много из света. Засега планирам да остана със сигурност още една година, а за после...ще реша по пътя

Работила си и като преводач. Какво ти харесва повече - преподаването или превода?

Точно това съм учила и работила и много обичам да превеждам, особенно по-творческите текстове като художествена литература и поезия. Най-вече обичам да пиша италианските субтитри на български филми, за което много благодаря на моята преподавателка. Обаче чувствах, че в превода ми липсваше нещо и то е точно човешката страна. Като учителка мога да кажа, че всеки ден е различно и всеки ден уча нещо от моите ученици. Те ти дават толкова много енергия и мотивация и наистина виждам смисъл в това, което правя. Изключително трудно, ангажиращо и изморително е, със сигурност не е за всеки и не всеки път нещата ще се получат добре, а по-скоро се изисква време за резултати, за да видиш напредък. Обаче си струва и то е за тях, за моите ученици. Много се гордея с тях, с тяхната упоритост и с постиженията им. Освен това, имам късмет, че попаднах в едно прекрасно училище, където колегите са винаги готови да помагат и децата обичат да ходят в училище.

Знам, че харесваш и руския език, макар че нямаш възможността да го практикуваш. Защо реши да се фокусираш върху българския, а не върху руския? Руският език дава повече възможности за работа в Испания и предполагам, че и в Италия е така.

Вярно е, че руският е по-разпространен като език и пазарът му е доста по-голям. Освен това аз много го обичам като език и няма да го оставя, просто ще карам приятелите си да говорят с мен на руски и най-вече да ми поправят грешките. Обаче за българския мога да кажа, че точно заради това, че е по-рядък като език и по-малко хора го говорят и учат, той ми е дал страшно много възможности. Като има милиони преводачи с английския и руския, съответно и конкуретността става по-голяма. А българистите сме толкова малко, че горе-долу се познаваме всички, лично или чрез общи приятели. Лично аз смятам, че това е много хубаво. Какво по-интересно има от група италианци, испанци, руснаци и арменци, които се събират в заведение и говорят на български?

You May Also Like

0 comentarios

Un español en la Bulgaria de 1878

A veces me pregunto: ¿cuál sería el primer español que llegaría a Bulgaria? ¿Cómo serían las relaciones entre la Bulgaria recién libera...