Un día de verano

by - enero 12, 2018


Un día de verano

Santa Sofía
en un día de verano
se corta las venas

El amarillo abrumador
ante sus cenizas
se advierte

Sola se marchita
y la indiferencia
y su sangre esparcida
me persiguen
hacia ningún lado.

Marco Vidal González

Летен ден

Света София
един летен ден
прерязва вените си


Тегнещото жълто
пред лицето на пепелта й
се откроява


Сама увяхва
и безразличието
пролятата й кръв
ме преследват
без път и посока.

Превод от испански Владимир Сабоурин

¡Síguenos en facebook!

Mis otros poemas:

You May Also Like

0 comentarios

Градска памет/Memoria urbana de Vanya Valkova, en búlgaro y en español

ГРАДСКА ПАМЕТ Разпад и изхвърляне Препъване в невъзможността – полет над града - остава само учебник по архитектура Пред...