lunes, 7 de agosto de 2017

Паяк/Araña y И накрая какво.../y al final qué, de Blaga Dimitrova

ПАЯК


Източва от дъха си тънка нишка
и най-изкусно мрежа си тъче.
На слънцето проблясва тя златиста -
мушица глупава да привлече.

И моят блян в душата като паяк
плете-заплита примка час по час,
така примамно златана, ама зная:
мушицата съм си самата аз.

1937

ARAÑA


Arranco hilo fino de su aliento
y hábilmente su red teje.
Dorada toda en el sol reluce,
alguna mosca torpe debe atraer.

Y mi anhelo, como la araña,
horas tras hora su red teje,
tan fascinante, tan varada, pero sé:
esta mosquita que acecho, soy yo misma. 

1937

И НАКРАЯ КАКВО...


Земята губи всичко земно.
Небето губи всичко небесно.
Човекът губи всичко човешко.
И накрая
какво остава?

1997

Y AL FINAL QUÉ


La tierra pierde lo terrenal.
El cielo pierde lo celestial.
El hombre pierde lo humano.
Y al final
¿qué?


0 comentarios:

Publicar un comentario