jueves, 13 de julio de 2017

Cámara de fotos en Sofía, poema de Marco Vidal González

Cámara de fotos en Sofía

Si una cámara pudiera
captar lo que mis ojos ven.

Esa luz traslúcida, que
en cualquier momento
del día, escapa amarillente
y boreal entre las ramas
de los árboles.

Esos instantes
de miseria palpante.
El amarillo y rojo
de mi tranvía...
Y la luz hipnotizante
que corta y anhula mi respiro.


Si una cámara pudiera
captar lo que siento
y lo que palpita
en mi alma...

Revelaría las fotos
y las quemaría.

Marco Vidal González. 10 Julio 2017. Sofía



ФОТОКАМЕРА В СОФИЯ

Ако фотокамера можеше
да улови видяното от очите ми.

Тази прозирна светлина, която
във всеки миг
от деня жълтеникава, северносияйна
убягва между клоните
на дърветата. 

Тези мигове
на осезаема мизерия.
Жълтото и червеното
на моя трамвай…
И хипнотизиращата осветеност
секваща и отнемаща дъха ми.

Ако фотокамера можеше
да улови усетеното
пулсиращото
вътре в мен…

Ще проявя снимките
И ще ги изгоря.
Превод от испански Владимир Сабоурин








Mis otros poemas:


¡Síguenos en facebook y entérate de nuestras novedades! 

No hay comentarios:

Publicar un comentario

За свещеното в българския език + Семейни срещи

Скоро започнах да пиша активно на български език. Странно ми е, че когато мисля на български ми идват най-много простащини, вулгарни и непр...