Cámara de fotos en Sofía, poema de Marco Vidal González

by - julio 13, 2017

Cámara de fotos en Sofía

Si una cámara pudiera
captar lo que mis ojos ven.

Esa luz traslúcida, que
en cualquier momento
del día, escapa amarillente
y boreal entre las ramas
de los árboles.

Esos instantes
de miseria palpante.
El amarillo y rojo
de mi tranvía...
Y la luz hipnotizante
que corta y anhula mi respiro.


Si una cámara pudiera
captar lo que siento
y lo que palpita
en mi alma...

Revelaría las fotos
y las quemaría.

Marco Vidal González. 10 Julio 2017. Sofía



ФОТОКАМЕРА В СОФИЯ

Ако фотокамера можеше
да улови видяното от очите ми.

Тази прозирна светлина, която
във всеки миг
от деня жълтеникава, северносияйна
убягва между клоните
на дърветата. 

Тези мигове
на осезаема мизерия.
Жълтото и червеното
на моя трамвай…
И хипнотизиращата осветеност
секваща и отнемаща дъха ми.

Ако фотокамера можеше
да улови усетеното
пулсиращото
вътре в мен…

Ще проявя снимките
И ще ги изгоря.
Превод от испански Владимир Сабоурин








Mi poesía

ESPACIOS
YANTRA
SOFÍA
SOFÍA II
ETAPAS
TRES MARICAS
CRUISING II
COMPLACIENTE
LA MUTACIÓN DE LOS CANIS

¡Síguenos en facebook y entérate de nuestras novedades! 

You May Also Like

0 comentarios

Dos poemas de Ruzha Velcheva en búlgaro y en español

Съновидения Под вехтия юрган старицата насън мечтае – за Коледа да паднат през студения комин топли пантофи, десетин...