martes, 13 de junio de 2017

Un poema de Hristo Fótev en búlgaro y en español



* * *

Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див - бесъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над твоя тъмен глас.
Виновен съм - от скръбния ти спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах, а съм бъл щастлив.
Обичах те без милост аз - със ярост.

И съжалявам, че останах жив!

* * *

En la cúspide misma de mi juventud me hallaba.
Era salvaje, desmesurado y atractivo.
Sin piedad -con furia- te amaba
y me sorprende que quedara vivo.
Era joven, inverosímil y ostentoso.
¡Cómo caía sobre tu voz tibia!
Soy culpable, de tu recuerdo angustioso
exijo piedad, no justicia.
No dejo de soñar con ese caos que brillaba...
Sin darme cuenta feliz había sido.
Sin piedad -con furia- te amaba.

Y siento haber sobrevivido.

Traducción de Liliana Tabakova, Rada Panchovska y Juan Antonio Bernier.

Descubre más poesía búlgara contemporánea en español:

Todor Stoyánov
Radka Shiderska 
Zhivka Baltadzhieva 
Blaga Dimitrova 



0 comentarios:

Publicar un comentario