SOFÍA ¿III?, poema de Marco Vidal

by - abril 09, 2017

SOFÍA ¿III?

¿Tan difícil supone reparar las heridas
del desgaste?
¿Las heridas de esta guerra
inexistente?
¿Tan difícil es arreglar las grietas
de esta Sofía
condenada, ella misma,
y su paisaje genético
a la más triste indeferencia
humana?

Sofía resiste
pero sigue agrietándo
su propio futuro.
Me atrapa,
me dejo llevar,
las grietas me succionan,
aspiran mi deseo
incauto
aquél, que se quedó viudo
entre la intemperie de cemento
que asolaba tras mi ventana.

СОФИЯ (ІІІ?)

Толкова ли е трудно да се санират раните
на похабавянето?
Раните на тази несъществуваща
война?
Толкова ли е трудно да се поправят пукнатините
на тази София
осъдена самата тя
и генетичния й пейзаж
на най-скръбното човешко
безразличие?
София устоява,
но продължава да напуква
собственото си бъдеще.
Улавя ме,
оставям се
пукнатините ме всмукват
вдишват непредпазливото ми
желание,
останало вдовец
под откритото небе от бетон, опустошаващо
от другата страна на прозореца ми.

El ayer y ¿el mañana?
¡Síguenos en facebook!
Mis otros poemas:

You May Also Like

0 comentarios

Dos poemas de Ruzha Velcheva en búlgaro y en español

Съновидения Под вехтия юрган старицата насън мечтае – за Коледа да паднат през студения комин топли пантофи, десетин...