lunes, 16 de enero de 2017

Poema apátrida, de Zhivka Baltadzhieva

Poema apátrida

Vivir, live, да живея
en New York, Madrid o Sliven,
arropada por árboles de verdad
y algún río o gato
no cibernético,

fuera de la Red y las navegaciones temerarias
en la intimidad virtual
con su Gran Portal para todos,
melancólico y fiero,
sin ira y sin amor.

Enigmático terror y providencias nocturnas
incorporadas al abrazo, olvidado
como concepto,
y a mi descartado por insuficiencias técnicas
nacimiento.

Vivir
en New York, Madrid o Sliven,
apátrida

y sumergida en lo querido,
configurando subjetividad
y ternura, el rayo
de la sonrisa
en los ojos del ser y la piedra
angular.


De "Mitologías Apátridas", Próxima RP, Sofia, 2007.

БЕЗРОДНА ПОЕМА


Да живея
в Ню Йорк, Мадрид или Сливен,
под закрилата на дървета наистина
и реkа, или котенце
не кибернетично,
извън Мрежата и рискованите навигации
във виртуалната близост с нейния Главен Портал,
за всеки отворен,
меланхоличен и зверски,
без гняв и без обич.
Непроницаем ужас и нощни ясновидства
ведно с прегръдката, забравена
като концепция,
и моето, отхвърлено поради техническа недостатъчност,
раждане.
Да живея
в Ню Йорк, Мадрид или Сливен,
безродна
и гмурната в обичта,
конфигурирайки субективност
и усмивка
в очите на творението
и крайъгълния
камък.


Живка Балтаджиева, “Безродни Митологии”, 2007, Proxima RP, Sofia, 2007


Más de Zhivka Baltadzhieva en este blog:


0 comentarios:

Publicar un comentario