viernes, 6 de enero de 2017

IMPACIENCIA, poema de Blaga Dimitrova en búlgaro y en español


НЕТЪРПЕНИЕ

Човек е нетърпение.
С напор се ражда към деня
през раната на майка си.
И цял живот го блъска
самото кръвообръщение
да бърза, да не закъснее,
да стигне по-скоро
пределната черта.
И цял задъхан, изнемогващ
с последно нетърпение,
превърнат сам на рана,
през себе си минава,
към глухата отвъдна нощ.

Защо е тъй нетърпелив?
Кой по-нетърпелив го вика?

1976

IMPACIENCIA

El ser humano es impaciencia.
Nace empujando hacia el día
a través de la herida materna.
Y toda la vida lo empuja
su propia circulación sanguínea,
que corra, que no llegue tarde,
que alcance cuanto antes
el límite.
Y todo él sofoco, destrozado,
una herida total,
impaciente con su última impaciencia
se atraviesa a sí mismo, dirigido
hacia la ensordecida noche del más allá.

¿Por qué es tan impaciente?
¿Quién, aún más impaciente, lo llama?

1976.

Traducción de Zhivka Baltadzhieva.

Otros poemas de Blaga Dimitrova:




0 comentarios:

Publicar un comentario