IMPACIENCIA, poema de Blaga Dimitrova en búlgaro y en español

by - enero 06, 2017


НЕТЪРПЕНИЕ

Човек е нетърпение.
С напор се ражда към деня
през раната на майка си.
И цял живот го блъска
самото кръвообръщение
да бърза, да не закъснее,
да стигне по-скоро
пределната черта.
И цял задъхан, изнемогващ
с последно нетърпение,
превърнат сам на рана,
през себе си минава,
към глухата отвъдна нощ.

Защо е тъй нетърпелив?
Кой по-нетърпелив го вика?

1976

IMPACIENCIA

El ser humano es impaciencia.
Nace empujando hacia el día
a través de la herida materna.
Y toda la vida lo empuja
su propia circulación sanguínea,
que corra, que no llegue tarde,
que alcance cuanto antes
el límite.
Y todo él sofoco, destrozado,
una herida total,
impaciente con su última impaciencia
se atraviesa a sí mismo, dirigido
hacia la ensordecida noche del más allá.

¿Por qué es tan impaciente?
¿Quién, aún más impaciente, lo llama?

1976.

Traducción de Zhivka Baltadzhieva.

¡Síguenos en facebook y entérate de nuestras novedades!

Si quieres puedes adquirir un ejemplar de Espacios de Blaga Dimitrova en una edición bilingüe búlgaro español pulsa aquí

Otros poemas de Blaga Dimitrova:


You May Also Like

0 comentarios

Dos poemas de Ruzha Velcheva en búlgaro y en español

Съновидения Под вехтия юрган старицата насън мечтае – за Коледа да паднат през студения комин топли пантофи, десетин...