YANTRA, poema de Marco Vidal González

by - noviembre 07, 2016



YANTRA

El río yantra recorre mis venas
Pero mi cuerpo ya no fluye.
Está ahí, en el asfalto maldito.

Fresca desintegración.

Arroyado y perdido
permanezco
tras un frenazo mal dado
en aquella carretera maltratada.
Еn aquella carretera,
impregnada ahora,
del dolor más reciente
y lejano.

Y el río yantra sigue su curso,
me arrastra
hacia ningún lado.

Pero incluso él mismo está avocado
a mi destino patrio  
a mi destino oscuro
y oxidado.

Y se queda atrapado.
Se asfixia,
entre las partículas
del alquitrán más desgastado
de la carretera 
más reventada.

Y... Tras una ardua lucha,
el río yantra parece victorioso.
Pero el duro asfalto logra vencerlo,
secuestrando, así, 
todas las almas deseosas de euforia
todas las almas, que contrastaban 
al paisaje gris,

para siempre.


Marco Vidal González. Sofía. 6/11/16


ЯНТРА

Реката прекосява вените ми,
но тялото ми вече не струи.
Ето го тук, върху проклетия асфалт.

Свеж разпад.

Запокитен, изгубен
проснат
след зле натисната спирачка
на онзи изтормозен път
попил сега
по-скорошна болка
и по-далечна.

Реката продължава пътя си,
повлича ме
наникъде.

Но дори на нея се жалва
родната ми съдба,
тъмната ми съдба
покрита с ръжда.

Реката е в клопка.
Задушава се
между останките катран
на останките път.

… След мъчителна битка
реката изглежда победител.
Но вкамененият асфалт надделява,
похищава така
всички души, копнеещи за благозвучие
всички души, които се противопоставят
на сивия пейзаж

завинаги.

Превод от испански Владимир Сабоурин 

Entradas relacionadas:  




¡Síguenos en facebook y estate atento a nuestras novedades!


You May Also Like

0 comentarios

Dos poemas de Ruzha Velcheva en búlgaro y en español

Съновидения Под вехтия юрган старицата насън мечтае – за Коледа да паднат през студения комин топли пантофи, десетин...