martes, 27 de septiembre de 2016

В клуб перото

Онзи ден бях на любимото ми кафене в София - клуб Перото. Във всеки магазин или ресторант които посещавам в София говоря на български и винаги хората реагират нормално. Разбира се че като говоря български имам чужд аксент, но в крайна сметка не е толкова странно в столицата на една страна, чужденец да говори езика. Само че в този случай сервитьорът отгоровеше на английски, и разговорът беше следния:

-Добър ден, една кола и едно кaфе с мляко.
-Ok, something else?
-Не, благодаря.
-Ok, four leva please.

След това си помислих "колко обичат хората да практикуват езици. И аз, разбира се. Обаче аз поне практикувам езика който се говори в тази страна. Толкова ли му е трудно да разбере че ако успях да кажа на български "Добър ден, една кола и едно кафе с мляко" с лекота, със сигурност ще мога да разбера "искате ли още нещо?". 

После седнах, изпих напитката и от стола видях много хубава корица която привлече вниманието ми. Книгата се казва за теб, но да бъда честен, първото което ми хареса повече беше корицата. А ето я.




Разбира се че още трябва да науча много думи, но няколко стихотворения ги разбрах добре, и сега ще препиша тук едно от любимите ми:

Това ли е успехът?

Трепах се цял живот.
Калта под ноктите си вадих
и успяхме.
Построихме къща,
фамилна, пететажна.
Порадвахме ѝ се,
докато синът ми се ожени
и заживяха другаде.
Съпругът ми - 
След дълго и тежко боледуване...
Останах сама,
за да ме затрупва


пететажната самота -
онази убийствената. 

Божана Апостолова

Само да кажа че... Ще съм много благодарен ако поправите моите грешки. Когато вече можеш да говориш свободно чужд език, най-трудното е да пишеш така че да звучи добре. Така че... Очаквам вашите съвети!
  
И следващият път ще кажа НЕ ГОВОРЯ АНГЛИЙСКИ. Да дивим дали така ще ми отговорят на български.

Entrada relacionada: 7 COSAS QUE ME LLAMAN LA ATENCIÓN DE BULGARIA 

SIGUENOS EN FACEBOOK 



 

0 comentarios:

Publicar un comentario