lunes, 1 de agosto de 2016

CRUISING II, por MARCO VIDAL GONZALEZ

CRUISING II

 A veces, en el bosque
los árboles murmullan
intercambian miradas.
Incluso andan.
También se acerca.
Interactúan.

A veces, en el baño público
los azulejos palpan el vaho del deseo
pero también son testigos
de las miradas precedentes.

A veces, en el parque
columpios, arbustos y farolas
observan en tensión
el amor que pudo ser
pero no fue
El deseo de una noche.
De un instante. 

Pero este anhelo primario
solo deslumbra a lo inerte.

Y mientras tanto, allá 
en la civilización maldita 
donde nadie siente
donde nadie folla
pasa desapercibida
toda esta lujuria
todo este fervor
que algún día
hubiera podido ser amor
pero no fue.

Dimito. Me exilio.
Yo quiero ser azulejo,
arbusto, árbol
o cenicero en la inmortalidad.
Quiero prender mi deseo.
Quiero que éste se calcine.
Yo solo quiero ser normal
Ir a la civilización.
Y no ser nadie.



Marco Vidal González 


Круйзинг II
Понякога, в гората 
дърветата шептят 
разменят погледи 
дори вървят 
Приближават се също 
Взаимодействат 

 Понякога, в градската баня 
плочките усещат дъха на желанието 
и са свидетели на предшестващи погледи 

Понякога, в парка 
люлки, храсти и фенери наблюдават 
напрегнати любовта, 
която можеше да се случи, 
но не го направи 
желанието на една нощ 
на един миг 

Но този първичен копнеж 
огрява само неодушевеното 

Междувременно, там 
в проклетата цивилизация, 
където никой не изпитва чувства 
никой не се люби 
се случва незабелязана 
цялата тази похот 
цялата тази страст, 
която един ден можеше да бъде 
любов но не беше 

Напускам. Отивам в изгнание 
 Искам да съм плочка, храст,
 дърво или пепелник в безсмъртието 
Искам да разпаля желанието си 
искам то да се изпепели 
искам просто да съм нормален 
да отида в цивилизацията 
и да не съм никой.

Превод: Катя Герова 


Más poemas de Marco Vidal en este blog:

LA MUTACIÓN DE LOS CANIS


0 comentarios:

Publicar un comentario