На Ана

by - octubre 18, 2015

На моята приятелка Ана.
С любов, 
Марко.


Цветът на пролетта се самоуби

когато осъзна че

вече си е тръгнала.

На къде? Това е въпрос,

който още никой не може

да отговори.

Нито Бог,

нито моите съмнения,

Пълни с мрачност




А аз се чудя защо

Продължавам

този си живот 




Marco Vidal González 

You May Also Like

0 comentarios

Dos poemas de Ruzha Velcheva en búlgaro y en español

Съновидения Под вехтия юрган старицата насън мечтае – за Коледа да паднат през студения комин топли пантофи, десетин...