viernes, 15 de mayo de 2020

La antología española de Nueva Poesía Social ya está a la venta


Una semana después de que empezara la cuarentena estaba hablando en facebook con Vladimir Sabourín sobre la posibilidad de hacer una selección de poesía búlgara de los autores de la revista Nueva Poesía Social para la web de poesía Vallejo&Co.

Tras hacer la selección de autores y traducirla para esta muestra tuvimos la idea de hacer una antología española de la revista y autoeditarla, siguiendo la línea de las antologías  inglesa y francesa que se hicieron en 2018.

Entonces nos pusimos manos a la obra: primero hablamos con Vania Válkova, diseñadora gráfica y redactora de NPS, sobre la portada; a continuación los demás redactores de la revista me hicieron propuestas de autores que incluir y finalmente hice una selección de poemas que formarían parte de esta antología.

En unas tres semanas hice las traducciones de los poemas, y en otras dos realicé el trabajo de corrección, redacción y maquetación con la ayuda indispensable de Vladimir Sabourín y María Vera Avellaneda.

Después de más de un mes de intenso trabajo puedo invitaros a adquirir un ejemplar en amazon españa en este enlace por 12€. Si te encuentras fuera de España puedes adquirir la antología en la versión de amazon del país donde residas (EEUU, Francia, Inglaterra, etc.): ¡comprueba en la página de amazon de tu país de residencia!

También hay puntos de venta físicos del libro:

- Granada: Librería Bakakai, Calle Tendillas de Santa Paula, 11.
- Sofía (Bulgaria): Български книжици
- Sanlúcar de Barrameda: Librería Fórum, Calle San Jorge, 16.
- Cádiz: La Clandestina, Calle José del Toro, 23.

¡Disponible también en la Biblioteca Municipal de Sanlúcar de Barrameda!



Algunos datos sobre el libro:

Poetas que participan: Zlatomir Zlatanov, Аni Ilkov, Borislav Ignátov, Valeri Vergílov, Vania Valkova, Ventsislav Arnaoudov, Vladimir Sabourín, Gergana Valerieva, Gergana Hrístova, Ekaterina Glúhova, Ekaterina Káprova, Elizabet Yóskova, Ileana Stoyánova, Ioanna Zláteva, Kamelia Shtéreva, Katya Gérova, Kiril Vassilev, Ludmila Kaloyánova, Mario Kóev, Marián Gótsev, Marco Vidal González, Nikolay Boykov, Plamena Girgínova, Rositsa Bakálova, Ruzha Vélcheva, Teodora Táneva, Christina Vassíleva.

Consejo de redacción: Christina Vassileva, Ioanna Zláteva, Marco Vidal, Vania Válkova, Ventsislav Arnaoudov, Vladimir Sabourín.

Traducción: Marco Vidal González
Redacción: Vladimir Sabourín
Correccion: María Vera Avellaneda

Diseño: Vania Valkova

Título: Nueva Poesía Social. La Antología
ISBN: 9798639991158
Edición: 2020

¡Adquiere tu ejemplar en amazon!

sábado, 9 de mayo de 2020

8 poemas de Alexander Shurbanov en búlgaro y en español

Fotografía de Nadia Pavlova

Alexander Shurbanov (Sofía-Bulgaria, 1941) es poeta, profesor y traductor. Ph.D. en Literatura inglesa por la Universidad de Sofía (Bulgaria) y doctor en Filología por la misma universidad. Se desempeñó, durante más de cuatro décadas, como catedrático de Literatura inglesa en la Universidad de Sofía (Bulgaria). Su trayectoria literaria ha sido reconocida con prestigiosos premios obtenidos en calidad de escritor, traductor e investigador. Sus traducciones incluyen las tragedias de Shakespeare y su versión al búlgaro de Hamlet ha sido puesta en escena durante los últimos cinco años en el Teatro Nacional de Bulgaria. Además tradujo Los cuentos de Canterbury de Chaucer, El Paraíso Perdido de Milton, la poesía y prosa de Coleridge y la poesía completa de Dylan Thomas. Ha publicado en poesía The Third Hand (1977), Forgotten Clouds (1983), A Place for Man (1987), Flowers of Frost (1994), The Ring of Time (1997), Frost-Flowers (Bilingual Bulgarian-English Collection, 2001), Beware: Cats (Bilingual Bulgarian-English Collection, 2001), Dove at My Window (2006) y Reflections (2011), Foresun (2016, Scalino) y Dendrarium (2017, Scalino).



ЕХ, ИГРИТЕ!

Шумата, събрана на купчина,
презимува в градската градина.
Две деца край тихата алея
днес видях да се търкалят в нея.
Долетя до мен смехът им, смесен
с трелите на звънка птича песен.
Боже, колко весело им беше!
Шумата край тях отвред шептеше.
Толкова ръчички и крачета -
ще помислиш, че са цяла чета.
Чак ми се прииска там с децата
да се търколя и аз в играта.
Но си рекох: още не е време,
засега играем на големи.

¡Ay, los juegos!

El follaje, todo junto hecho una montañita,
pasa el invierno en el jardín de la ciudad.
Dos niños junto al silente caminito
vi yo hoy revolcarse en él.
Hacia mí llegó volando su risa, aquella mezclada
con los trinos de su agradable cantar.
Dios mío, ¡qué bien se lo pasaban!
El follaje junto a ellos por todos lados susurraba.
Tantas manitas y piececitos:
pensarás que son todo un destacamento.
Casi me dieron ganas de estar allí
y revolcarme y jugar con los niños.
Pero me dije: todavía no es el momento,
por ahora jugamos a ser mayores. 



ВЗРИВЕНАТА БАНКА

Зрели портокали
висят сред клоните над улицата
като златни кюлчета,
пръснати от взривена банка.
Клекнала
под тях на тротоара,
просякинята
измолва с плач
по някой жалък цент
от минувачите.
Нейният занаят
не й оставя време
да вдигне поглед по-високо
от ръцете на човеците.
Ръце, които преминават
край плача й.

EL BANCO DINAMITADO

Naranjas maduras cuelgan por la calle
entre las ramas de los árboles
como lingotes de oro
esparcidos por un banco dinamitado.
Arrodillada bajo las ramas
en la acera
una mendiga
implora a los viandantes
por un triste céntimo
con su llanto.
Pero su oficio

no le dejaba tiempo
de elevar su mirada más alto
de donde estaban los brazos de las personas.
Aquellos brazos que pasaban
cerca de su llanto. 



ДЪРВОТО - ТОЗИ НЕИЗТРЕБЕН АНДРОГИН!
Самозаченато в пръстта пред моя праг
и самооплодено -
ето вече връзва
първи златен плод
на връх зелената си слава.
Сам-самичко.
Не му е нужно нищо -
само малко слънце,
дъжд
и милосърдието на човека.

EL ÁRBOL: AQUÉL ANDRÓGINO INDESTRUCTIBLE
Autoconcebido en la tierra frente a mi umbral
y autofertilizado:
mira, ya empieza a madurar
la primera fruta dorada
en la cima de su gloria verde.
Él solito.
No necesita nada más:
le basta con un poquito de sol,
lluvia
y compasión humana.


С ДЪРВЕТАТА СЪМ В МИР

Идвам при тях
след всяка битка
като при съюзници,
които няма да ме предадат.
Те ме посрещат неизменно с птици.
От мен не искат нищо.
Обичта им е
братска -
непитаща и мълчалива.
Не помня
да съм я заслужил с нещо.

CON LOS ÁRBOLES ESTOY EN PAZ

A su lado me dirijo
después de cada batalla
como con los aliados
aquellos que sé que nunca me traicionarán.
Ellos me reciben siempre con pájaros.
No quieren nada de mí.
Su amor no pide explicaciones.
Es fraternal y taciturno.
No recuerdo
haberlo merecido.


ИЗБОР

Обонянието ми,
все тъй невинно,
предпочита газовете
на цъфтящата липа
пред уханието на автомобила.
Но понеже съм поел на път
и умът по този път ме води,
аз направих вече своя избор
въпреки съветите на сетивата
и над корена
поставих колелото.

ELECCIÓN

Mi olfato,
como siempre tan inocente,
prefiere los gases
de la tilia que florece
al aroma del vehículo.
Pero como yo tomé el camino
y mi conciencia por aquí me llevaba,
a pesar de los consejos de los sentidos
yo ya hice mi elección
y sobre la raíz
dejé la bicicleta. 



ЕСЕН

Все по-редки са листата на дърветата
пред нашия прозорец -
все по-надалече
виждам малкия ни син,
когато сутрин крета към училище
и се обръща често-често да ни маха.

OTOÑO

Cada vez son menos las hojas de los árboles
frente nuestra ventana
cada vez más lejos
veo a nuestro hijo pequeño
cuando por la mañana desganado se arrastra
                                               [hacia el colegio
mientras se gira con frecuencia para saludarnos.


КЛОНКА

Една клонка пред моя прозорец
трепка отчаяно.
Преди да повдигна очи
там е имало птица.

RAMA

Una rama frente a mi ventana
tiembla desesperada.
Antes de que haya levantado la vista
allí ha habido un pájaro.


ДЕНЯТ БЕ ВЕСЕЛ

и небето - по априлски бистро.
Черешата
нахлупи бялата си
дантелна капела
и хиляди хвъркати мисли
зачирикаха
във вятърничавата й глава.
Черешата
не се напъваше да стане
палма или баобаб -
тя бе доволна от това,
че е череша
и ще закичи на ушите си,
когато дойде време,
по две червени топчета,
две капки от сърцето си.
Понеже нямаше какво
да прави тази сутрин,
черешата отиваше
да се разходи по небето.

EL DÍA ERA ALEGRE

y el cielo, propio de abril, límpido.
El cerezo se puso
su sombrero blanco de encaje
y miles de pensamientos veloces
empezaron a trinar
en su caprichosa cabeza.
El cerezo no se empeñaba
en convertirse
en palmera o en baobab:
él estaba contento
de ser cerezo
y pensaba poner en sus orejas
cuando llegara el momento,
dos bolitas rojas,
dos gotas de su corazón.
Ya que no tenía nada que hacer
esta mañana
el cerezo fue
a pasearse por el cielo.


Traducción del búlgaro al español Marco Vidal González

Más poesía:

Alexander Shurbanov: tres poemas
Марко Видал: Мъртва птица до бизнес сграда, Честита Баба Марта

Todor Stoyanov: dos poemas
Rada Panchovska: Elegías cósmicas, Supervivencia
Jorge Riechmann: tres poemas
"East River", un poema de Liudmila Kaloyanova

viernes, 8 de mayo de 2020

Dos poemas de Ventsislav Arnaoudov en búlgaro y en español

Ventsislav Arnaoudov nace el 1966 en la ciudad de Yambol. Estudió Filología Búlgara y fue becario en la Central European University. Profesor de Teoría de la Literatura en las universidades San Clemente de Ohrid de Sofía y en la New Bulgarian University. Coautor de manuales de literatura búlgara y artículos en el campo de la literatura y la teoría literaria. Diseñador gráfico de las portadas de distintos libros de poesía así como de ediciones de la revista “Nueva Poesía Social”, donde también participa como redactor.



на терасата седнал до баба си
ходилата му стегнати върху мозайката
бедрата му стискат буркана със рибите
пръстите мокри закриват отвора
да не стане водата малко
да не стане безсилието повече
разказва й нещо и пита я
а думите в скута й падат
не чака ни звук нито отговор
някак знае че някак ще чуе
когато гласът й прелее в небето
когато накваси земята
докато с рибите говори

en la terraza sentado junto a su abuela
sus talones tensados sobre el mosaico
sus muslos aprietan el tarro con los peces
mojados los dedos cierran el agujero
para que no disminuya el agua
para que no crezca la debilidad
le cuenta algo le pregunta
y sus palabras caen en su regazo
sin esperar ni un sonido ni una respuesta
de alguna manera sabe que sea como sea oirá
cuando su voz se derrame en el cielo
cuando humedezca la tierra
mientras habla con los peces


бедните
кой може вас да убие?
докато спите с едно сляпо и едно отворено око
докато утрото прави нощта ви на въглен
докато прахта е в ноздрите ви с първото изплакване
докато калта стига до гърлата ви но не стига на бог
докато без път пръхтите ни осли ни коне ни кентаври
докато ребрата ви се люлеят по небесните ченгели
докато водата ви е слуз и пот и семе
докато голите ви венци огризват слънцето
докато наричате курвите си любима
докато в пустите земи зеят изоставените ви гробове
мъртви не можете
мъртви не можете
не можете
да умирате
само ставате повече
кой може вас да убие?

Los pobres
¿quién os podrá matar?
mientras dormís con un ojo ciego y otro abierto
mientras la mañana hace brasas la noche
mientras el polvo yace en vuestra nariz tras sonaros por primera vez
mientras el barro alcanza vuestras gargantas pero no le basta ni a dios
mientras bufáis sin rumbo, pero no sois ni burros, ni caballos ni siquiera centauros
mientras vuestras costillas se balancean en los ganchos celestiales
mientras vuestra agua es mucosidad, sudor y semen
mientras vuestras desnudas encías carcomen el sol
mientras llamáis cariño a vuestras putas
mientras en las desoladas tierras permanecen abiertas vuestras tumbas abandonadas
muertos no podéis
muertos no podéis
no podéis
morir
solo sois cada vez más y más
¿quién os podrá matar?

Traducción del búlgaro Marco Vidal González.

Más poesía:

- Un poema de Vanya Valkova
- Jorge Riechmann: tres poemas
- Uberto Stabile: dos poemas

lunes, 4 de mayo de 2020

Obreros, un poema de Vladimir Sabourin en búlgaro y en español


Vladimir Sabourín es un poeta y traductor búlgaro de origen cubano, autor del manifiesto Nueva Poesía Social y redactor de la revista Нова социална поезия (Nueva Poesía Social). Ha traducido a Bertolt Brecht, Arquíloco, Roberto Bolaño, Álvaro de Campos (Fernando Pessoa) al búlgaro, entre otros. Sus traducciones y obra pueden consultarse tanto en la web de la revista НСП como en su blog personal (en búlgaro) y en este blog (ver los links más abajo). 


РАБОТНИЦИ

Златната мина е мравуняк
Чиято надземна част е пометена
Отнесена от невиждана и невидима
Приливна вълна оставила чист срез
Чисто сечение откриващо гледка
Към подземните тераси без да се наблюдава
Обичайната паника и суетене след като се отвали
Камък и оголеният живот под него се разбягва

Работниците не бягат макар и загубили
Купола свода над себе си те не са вкаменени
Полегнали в неубедително комфортни пози
Като залетите от лавата в Помпей
Неподслонени те не се разбягват нито се вкаменяват
В застигналата ги внезапна катастрофа една
Дисциплина без Бог без господар осуетява
Спасителното разбягване и вкаменяване.

Те работят. 



OBREROS

La mina de oro es un hormiguero
Cuya parte superior es barrida
Arrastrada por una extraordinaria e invisible
Ola potente que deja un tajo
Un corte limpio que da lugar a una vista
Hacia las terrazas subterráneas sin que se observe
El pánico habitual y el ajetreo después de que se haya movido
Una piedra y la vida despojada bajo ella se de a la fuga.

Los obreros no huyen aunque hayan perdido
La cúpula la bóveda sobre sus cabezas ellos no están petrificados
Acostados en una postura inconvenciblemente cómoda
Tal como los que han sido arrasados por la lava en Pompeya
Desamparados ellos no se echan a correr ni se petrifican
En medio de esa repentina catástrofe una
Disciplina sin Dios ni amo frustra
la huída salvadora y la petrificación.

Ellos están trabajando. 


Traducción del búlgaro Marco Vidal González

- Trabajadores VI, un poema de Vladimir Sabourin

- 2 poemas de Ventsislav Arnaoudov en búlgaro y en español
- 3 poemas de Vladimir Sabourin
- Jorge Riechmann: tres poemas
- Uberto Stabile: dos poemas
- Manifiesto de la Nueva Poesía Social


domingo, 3 de mayo de 2020

Снощи в 4 българско и 3 испанско време завършихме с Марко Видал редакцията на испанската Антология на Нова социална поезия

Сега му дойде времето да му благодаря за некои неща

Първо за безкрайното му търпение и толерантност с един нетърпелив и нетолерантен стар негър. Макар и с вътрешни съпротиви, започвам да кандисвам, че ель френте унидо между негрите и педалите е от първостепенно значение за световната революция през 21 век

За страстното възобновяване на неравния (хетеросексуален) брак между българския и испанския в мен

За педалската левица, спрямо която съм традиционно резервиран, но подлежа на превъзпитание со кротцем и благом преди да са се учредили съответните концентрационни лагери за хетеросексуални и непедалски леви

За историческото помирение между проклетите вечни гайегоси конкистадори и Америката на индиос и негрос, тяхното изкупление и бъдеще

Венсеремос


Владимир Сабоурин

miércoles, 22 de abril de 2020

Andalucía, un poema de Marco Vidal en búlgaro y en español

Андалусия

Над раменете на 40 мъже една платформа
С огромни свещи златни скъпоценни платове

Фигурката на една дева танцуваща в ритъма
На тътнещите барабани в полумрака
Маршов оркестър възпяващ девствеността й
Вали ли не вали ли това няма значение
Улиците изпълнени вярващите и набожните дебнат
Люлеещото се кандило носено от група хора
Подредени като войници покрити с островърхи качулки
Бръмченето на барабана припева на тромпета и
Тамяна омайват присъстващите застанали отстрани
Благочестиви провинциални педалчета облекли девата
С драгоценни одежди се разчувстват и плачат когато я
Видят да се разхожда покрай тях

Великден е


Andalucía


Sobre los hombros de unos 40 hombres un paso
Con enormes velas y apreciadas telas
La figura de la virgen bailando al ritmo
De los resonantes tambores en el crepúsculo
Una banda procesional alabando su virginidad
Lloverá no lloverá esto da totalmente igual
Las calles repletas de creyentes y beatos acechando
El incensario balanceándose llevado por una afluencia de
Penitentes colocados en fila como militares
El retumbo del tambor el canto de la trompeta y
El incienso hechizan a los asistentes desde su fija posición expectante
Los mariquitas capillitas que visten a la virgen
Con valiosos ropajes se emocionan y lloran
Al verla pasar

Es Jueves Santo

miércoles, 15 de abril de 2020

3 poemas de Itzíar Mínguez Arnáiz en español y en búlgaro

Modas pasajeras

Qué mal sientan algunas personas
son como esas prendas
que extiendes sobre la cama
un día que decides
hacer limpieza

no te lo puedes creer
las miras
y piensas:

¿cómo pude ponerme esto?

Временни модни увлечения

Колко зле стоят някои хора
те са като онези дрешки
които разстилаш на леглото
когато решиш
да направиш почистване

Не можеш да повярваш
поглеждаш ги
и си викаш:

Как можах да нося това?


Platón

Aristocles de Atenas
más conocido como Platón
el de ancha espalda

para explicar la ignorancia
inventó el mito de la caverna
una cueva
de hombres encadenados
que solo veían sombras

veintitantos siglos después
se crearon
los centros comerciales.

Платон

Аристотел от Атина
също така известен като Платон
онзи с широкия гръб
написал алегорията за пещерата
за да обясни невежеството
в нея, оковани мъже
виждали само сенки 


двадесет века по-късно
създадоха
моловете


Consejo

Nunca releas tus diarios
ni las cartas que te enviaron
ni los mails que recibiste 


es como asistir a tu propio funeral
y comprobar que no ha acudido nadie.

Съвет

Никога не препрочитай дневника си
нито писмата, които ти изпратиха
нито имейлите, които получи

това е все едно да присъстваш
на собственото си погребение
и да провериш, че никой не е дошъл.


Превод на български Марко Видал

Más poesía

- Jorge Riechmann: tres poemas
- Uberto Stabile: dos poemas
- Alexander Vutimski: ¿Por qué?, Poemas al muchacho azul, Poemas a un muchacho, un poema
- Rada Panchovska: Elegías cósmicas, Supervivencia
- Marco Vidal: Честита Баба Марта, сред панелите беше той, пътешествие към мексико
- Aycha Zaralíeva: diez poemas

- Magdalena Caparovska: потрага/търсене/búsqueda

miércoles, 8 de abril de 2020

Un poema de Elizabet Yoskova en búlgaro y en español

Днес е ужасна, ужасна жега
Потта ми е сладка и мирише на леш
Изхвърлих всички пластмасови ризи
Пластмасовата ми коса се топи по голите ми рамене.
Дайте ми въздух!
Какво е това въздух - питат децата ми.
Няма цигари, защото нямa тютюн
Няма алкохол, защото няма плодове
Какво е това плодове - питат децата ми.
Вие младите никога няма да знаете...
Как ли ще ме заровят, като няма вече пръст..
Циментът се чупи трудно



Hoy hace un calor horrible
Mi sudor es dulce y huele a carroña
He tirado todas las camisas de plástico
Mi cabello de plástico se derrite sobre mis hombros desnudos.
¡Necesito aire!

Qué es aire, preguntan mis hijos.
No hay cigarros ya que no queda tabaco.
No hay alcohol ya que no quedan frutas.

Qué es frutas, preguntan mis hijos.
Vosotros los jóvenes nunca lo sabréis...
¿Cómo me enterrarán entonces, si ya no queda tierra?
El cemento difícilmente se rompe.


Traducción del búlgaro Marco Vidal González.

Más poesía:



- Rada Panchovska: Supervivencia, Elegías cósmicas
- Marco Vidal: Мъртва птица до бизнес сграда, Едно мъжко момиче, сред панелите беше той
- Aycha Zaralíeva: diez poemas
- Jorge Riechmann: tres poemas
- Zhivka Baltadzhieva: Protokolo de Kyoto, Hierba Láctea, Fuga a lo real

martes, 7 de abril de 2020

5 стихотворения на Марко Видал публикувани в Литературен Вестник

В 10 брой на сп. Литературен Вестник бяха публикувани пет мои стихотворения, написани на български.

En el número 10 de 2020 de "Литературен Вестник" (El periódico literario) fueron publicados cinco de mis poemas en búlgaro.

Може да свалите броя тук.
Podéis descargar el número aquí

Los poemas que salieron en el número son los siguientes:

- Честита Баба Марта
- Синьото момче се оглежда
- Стига сте парадирали бе, педераси
- Мъртва птица до бизнес сграда
- Едно мъжко момиче

domingo, 5 de abril de 2020

5 poemas de Amelia Lícheva en búlgaro y en español


Amelia Licheva es poetisa y crítica literaria. Es profesora de teoría de la literatura en la Universidad de Sofía San Clemente de Ójrid. Es autora de numerosos libros de teoría literaria así como de diferentes poemarios. Sus poemas han sido traducidos al inglés, francés, alemán, italiano, polaco, árabe, entre otros. Redactora jefe de la revista literaria búlgara „Литературен вестник” (El periódico literario) y redactora de la revista „Литературата” (La literatura). Miembro del PEN club de Bulgaria y de la International Comparative Literature Association. Ha sido galardonada en diferentes ocasiones, con el “león de oro” por su proyecto editorial del manual “Teoría de la literatura: de Platón al postmodernismo”, con la condecoración del ayuntamiento de Sofía, el premio “Hristo G. Danov”, así como con el premio nacional de literatura “Binyo Ivanov”.

Ретро

Плахо подреждат книгите,
плочите, нотите,
винаги внимателно ги покриват,
за да бъдат опазени
и от дъжда, и от слънцето,
имат покрив за тях
и импровизирани витрини,
чакат някой да спре,
да разлисти, да погали,
да целуне
и най-после да купи
любимия автор, любимата музика
и да се върне назад
в своето детство
в младостта на света,
във всички невинни години,
непознали ускорението на днешното…

Спират
деца с родители,
влюбени двойки,
ученици,
плъзнали от екскурзионните автобуси,
но не поглеждат старото,
не разпознават белезите на скъпото,
ценното, важното,
питат само за цената на сувенирите,
сложени на първи ред
не за да припечелят,
а за да привлекат туристите,
които трябва да ги видят и запомнят,
за да знаят,
че те, букинистите,
са още по бреговете на Сена
и тихо се борят
за живота, какъвто е бил.

Retro

Con delicadeza ordenan los libros,
los vinilos, las partituras,
con elegancia los cubren
para que permanezcan conservados
tanto de la lluvia como del sol,
tienen cobijo para ellos
así como escaparates improvisados,
esperan a que alguien se detenga
para hojear, para acariciar,
para besar
y que finalmente decida comprar algo
de su autor o música favorita
y para que vuelva, así,
a su infancia
- la juventud del mundo -
a todos aquellos años inocentes
ajenos a la celeridad del presente…

Niños con sus padres,
parejas enamoradas y
estudiantes
se detienen
arrastrados por autobuses turísticos,
pero ellos no miran lo viejo,
no reconocen las cicatrices de lo querido,
lo apreciado, lo significante,
ellos solo preguntan por el precio de los souvenirs
colocados en la primera fila
no para ganarlos,
sino para atraer a los turistas,
aquellos que deben verlos y retenerlos,
para que sepan,
que ellos, los libreros de viejo
siguen por las orillas del Sena
y silentemente luchan por la vida…
Por la vida tal como fue.


Един най-обикновен ден

Минувачът е много ядосан
и размахва необуздано ръце,
светофарът свети само зелено
и гумите се надпреварват да проскърцват,
очертанията и контурите се съюзяват,
сенките тичат,
светът надява очила,
тъмното идва,
страшното идва,
защо лека нощ,
защо?

Un día cualquiera

El viandante está bastante enfadado
y agita sus manos con desenfreno
el semáforo está solamente en verde
y las ruedas de los coches crujen
en competición,
los contornos y las formas se unen,
las sombras corren
el mundo se pone unas gafas,
lo oscuro adviene,
lo aterrador adviene,
¿cómo que buenas noches?
¿por qué?


Рачешко

Имаше време,
съвсем скоро,
когато исках то да спре,
да не върви,
за да запазя, съхраня, задържа,
за да греба с шепи
от дара на присъствието,
сега моля времето да бърза,

да препуска,
за да отмятам ден след ден,
но то пълзи.

A paso de cangrejo

Érase una vez,
muy recientemente,
cuando quería que parara,
que no andara,
para mantener, conservar, retener,
para remar con las palmas de mis manos.
Del don de la presencia
ahora ruego al tiempo que se apresure, 


a que corra, 

para mirar cómo pasan los días,
pero él se arrastra. 



Двойкаджийка

Уча се
да разширявам света си,
да отглеждам приятелства,
да следвам всички роли и архетипи,
да бъда като нормалните,
за да има до мен, след мен,
за да е леко, лесно и ведро
сред гълчава и ек,
сред смях и дори сълзи.
Не мога.
Не научавам,
не възприемам,
не ми се получава.
Светът ми е с размер
на твърде омаляла дреха.

Fracasada

Aprendo
a ampliar mi horizonte
a cultivar mis amistades
a seguir todos los roles y arquetipos
a ser como los normales,
para que haya junto a mí, y detrás de mí,
para que sea ligero, fácil y claro
entre la barahúnda y el eco,
entre risas e incluso lágrimas.
No puedo.
No aprendo,
no asimilo,
no me sale nada bien.
Mi mundo tiene la talla
de una prenda que se ha quedado
demasiado pequeña.


*

Реших със Бог

облог да сключа –
да бъда добра,
да помагам,
да не отминавам просещи,
да влизам в църкви,
да предлагам за в бъдеще
каквото се иска от мен
и да го правя.
В замяна пожелах
животът да продължи.

Късно е било,
нито с живота

лотария се разиграва,
нито Бог вярва на обещания.

*


Decidí hacer una apuesta

con Dios:
ser buena,
ayudar,
no ignorar a los mendigos,
ir a la iglesia,
ofrecer para el futuro
lo que de mí se requiere,
así como realizarlo.
A cambio de todo esto deseé
que la vida continuara.

Pero fue demasiado tarde,
pues ni la lotería juega
con la vida,
ni Dios cree en promesas. 


Más poesía:

- Aycha Zaralíeva: diez poemas
 
- Rada Panchovska: Elegías cósmicas, Supervivencia
- Blaga Dimitrova: Espacios, Futuro Radiante, Siembra a ciegas
- Marco Vidal: Честита Баба Марта, сред панелите беше той, пътешествие към мексико
- Magdalena Caparovska: потрага/търсене/búsqueda
- Alexander Vutimski: ¿Por qué?, Poemas al muchacho azul, Poemas a un muchacho, un poema
Сънувах, че Марко Видал се е спасил от пандемията на някакъв остров, на който карантината не е наложена от държавата, а е природна даденост. Той пише поезия на испански и български, превежда от испански на български и от български на испански, разговаря с майка си и Рамон Лул за сауни и дарк румове, облича и съблича Девата, славослови Я и облажава един по един всеки член от тялото Й.

Vladimir Sabourín

Оригиналният пост може да се види тук 

Подобни съновидения

Mariquitas capillitas

viernes, 3 de abril de 2020

пътешествие към мексико

пътешествие към мексико

на всички нсвършили любови
на карлос


едно мексиканско бяло момче
със раздалечени зъби
дълъг бретон тъмни очи
големи ръце
нисичко и слабичко

неговата кротка и детска усмивка
на пръв поглед ме омагьоса

аз го търсех
и за мое учудване
търсенето
беше взаимно действие
започнахме да се виждаме
да излизаме 
да гледаме филми
да обсъждаме живота
бъдещето
семейните драми
провала на социализма

аз атеист
той християнин
вратът му надменно показваше
броеницата на неква си
католическа дева

аз нежно му се усмихвах

той обаче се правеше
на недостъпен
ем ме търсеше
ем не искаше да се привързваме
един към друг
дори не ме целуваше
когато си казвахме чао

такова поведение обаче не се дължеше
на религиозните му възгледи
а по-скоро защото като велик
мексиканец и очарователен 
латино-прелъстител
обичаше да омайва мъжете

аз обаче имах търпение
три седмици го свалях
една вечер ходихме в клуб
пихме няколко шота текила
говорихме за глупости и
най-сетне го доведох в нас
гледахме филм ядохме чипс
легнахме да спим
почнахме да се целуваме
да се прегръщаме
след една минута влюбване
усетих надървения му кур
срещу надървения ми кур
преди да го фана за хуя
той ме изпревари 
и ме фана за врата
и започна да ме задушава яко
с големите си ръце
с отворените си тъмни зеници
тогава му казах
кво правиш бе
кво е това
ей така
продължавай
ако нещо се случи пирогов е на пет минути
той не знаеше какво значи пирогов
но явно не му пукаше
и продължи да ме задушава
още два часа
на следващия ден се събудих неебан
той си тръгна и аз останах сам
и леко ме болеше шията

до днес днешен продължавам
да мисля за неговите 
омагьосващи задушавания
докато слушам блокхед
или бордс оф канада
и си пия сума ти шота мастика
и обнадежден гледам през прозореца 
към пирогов

тогава си викам
а бе защо
не ме боли врата
сега

Марко Видал 

- Синьото момче се оглежда 
- Честита Баба Марта
- Мъртва птица до бизнес сграда
- Съвсем обикновени мъже 
- Стига сте парадирали бе, педераси
- Едно мъжко момиче
- За свещеното в българския език + Семейни срещи
- сред панелите беше той
- Защо пръска кръвта и други стихотворения

La antología española de Nueva Poesía Social ya está a la venta

Una semana después de que empezara la cuarentena estaba hablando en facebook con Vladimir Sabourín sobre la posibilidad de hacer una sel...