domingo, 27 de noviembre de 2022

Poesía de Bulgaria: Tres poemas de Tea Móneva (1994) en búlgaro y en español

Tea Moneva (Varna, 1994) vive y trabaja en Alemania. Es graduada en Farmacia por la Universidad de Munich. Ha ganado premios en varios concursos literarios y sus poemas y cuentos han sido publicados en las principales revistas de Bulgaria. Su primer libro, El traductor del mundo (Zhanet 45), salió a la luz en 2021. Prefiere escribir, amar y soñar en su lengua materna. También sueña con juntar las piezas del puzzle del mundo y ordenarlas.

 



комар


тъжно ми е

за забравената смърт

върху гладката повърхност

на прозореца,

за комара, разкрачен

във всички посоки на света


прилича на човек,

ранен от друг човек

 

mosquito


me da pena

de la muerte olvidada

sobre la lisa superficie

de la ventana,

del mosquito, esparrancado

en todas las direcciones del mundo


parece una persona

herida por otra persona

привечер


вървя по познатия тротоар

често стигам до втория знак стоп

по-рядко успявам другаде


все пак не ми се иска

да препълвам със слънце очите си

и трябва да премина отсреща


там калинка

в опит да подпре порутена сграда

е изгубила крилцето си

al atardecer


ando por una acera conocida

con frecuencia llego al segundo stop

raramente logro llegar a otra parte


de todas formas no me apetece

rebosar de sol mis ojos

y tengo que cruzar enfrente


allí una mariquita

tratando de apuntalar un edificio en ruinas

ha perdido su ala

 

***


става все по-трудно

между пътуванията

на миглите


чужденец съм

най-често в себе си


моля се да не убия мравка

или мечта

***


cada vez es más difícil

entre los viajes

de las pestañas


soy extranjera

sobre todo en mí misma


rezo para no matar una hormiga

o un sueño

 

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

Más poesía:

- Beatriche Gúnova: Un poema
- Guergana Valeríeva: Dos poemas
- Kamelia Panayótova: Un poema
- Khairi Hamdan: Dos poemas
- Marín Bodákov: Cuatro poemas

viernes, 18 de noviembre de 2022

Poesía búlgara contra la guerra: "La guerra se asentó", un poema de Reni Váseva (1956) en búlgaro y en español

Reni Váseva (Sofía, 1956). Estudió Filología Búlgara en la Universidad San Clemente de Ohrid de Sofía. Casada, con dos hijos. Ha publicado tres poemarios.

 


Войната заживя

на моята улица,

децата ги отведоха далече,

прочетените приказки

се лутаха в руините,

събирахме отломките,

а вечер ги лепяхме

по прозорците

на самотата и страха.

Децата ги отведоха,

(които оцеляха),

във ученическите раници

пропуснаха да сложат

приказките със картинки

и блокчетата за рисуване,

пропуснаха принцесите,

принцовете и жар птица,

и вярването в чудеса...

Остана им гората

за преброждане,

поведоха ги мащехи

към бъдното, а то

цинично се усмихваше

и обещаваше награда -

вълшебна сладка къщичка

от захар.

La guerra se asentó

en mi calle,

evacuaron a los niños

y los cuentos y las nanas

vagaban entre las ruinas,

reuníamos los escombros,

y por la noche los pegábamos

por las ventanas

de la soledad y el miedo.

Evacuaron a los niños

(los que sobrevivieron),

y en las mochilas escolares

se olvidaron de poner

los cuentos ilustrados

y los cuadernos para colorear,

se olvidaron de las princesas,

los príncipes y el pájaro de fuego,

así como de los milagros…

Solo les quedó el bosque

por atravesar,

los acompañaron las madrastras

al porvenir, y este

sonreía cínicamente

prometiéndoles un premio:

una dulce casa mágica 

de azúcar.

 

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

Más poesía:

- Reni Váseva: Un principito
- Ruzha Vélcheva: En el filo de la aguja
- Vladimir Sabourín: Tres poemas
- Aleksandar Vutimski: Europa depredadora

martes, 15 de noviembre de 2022

Poesía de Bulgaria: Dos poemas de Ninko Kirílov en búlgaro y en español

Ninko Kirílov (Vidin, 1983) es autor de libros de prosa, poesía y dramaturgia: Dvoinitsi i zhivotni (2013), Chovek sred horata (2017), Tri piesi (2018), Po-surovo (2019), Padane zavinagi (2021) и I drugi dupki (2022). Ha sido publicado en periódicos, revistas y ediciones online. Ha ganado diferentes concursos, principalmente con relato breve y poesía. Sus textos han sido traducidos al inglés, serbio, montenegrino y español.



Компас


на север имаше родилен дом

на юг си бяха гробищата

на запад беше кръчмата

на изток – публичният дом


а в центъра се чукаха

и раждаха

и пиеха

умираха

 

Brújula


en el norte estaba el paritorio

en el sur estaba el cementerio

en el oeste estaba la taberna

en el este, el puticlub


y en el centro follaban

y parían

y bebían

morían

Как изхвърлих непозната жена от нас


поканих непозната жена у нас

трудно намери блока ми

най-накрая успя

говореше бавно и заваляно

каза, че у нас е ужасно

как мога да живея тук, попита

стоях с нея на терасата, докато пушеше

как може да не съм взел нещо за пиене, попита

казах ѝ, че аз съм си добре

и че би трябвало тя да донесе нещо

опита да запали цигара в стаята

смачках цигарата

казах ѝ, че съм изпил бутилка водка

празната бутилка си стоеше на масата

аз си стоях на дивана

бях сравнително трезвен и спокоен

помолих я да си ходи

повика си такси

каза, че

това е най-ужасното посрещане някога

поправих я, че

това е най-ужасното изпращане някога

тръгна си

проветрих след нея


после ми писа:

за пръв път ме изхвърлят

без да съм правила свирка

Cómo eché a una desconocida de casa


invité a una desconocida a casa

encontró mi bloque con dificultad

al final lo logró

hablaba lento y arrastrando las palabras

me dijo que mi casa era horrible

cómo podía vivir aquí, preguntó

estuve con ella en la terraza, mientras fumaba

cómo podía no haber cogido algo de beber, preguntó

le dije que estaba bien

y que era ella quien debía traer algo

intentó encender el cigarrillo en la habitación

rompí el cigarrillo

le dije que me había bebido una botella de vodka

la botella vacía estaba en la mesa

yo estaba en el sofá

estaba relativamente sobrio y tranquilo

le pedí que se fuera

llamó un taxi

dijo que esta había sido la bienvenida más horrible 

la corregí, le dije que

esta había sido la despedida más horrible

se fue

ventilé después de que se marchara


luego me escribió un mensaje:

por primera vez me echan

sin haber hecho una mamada


Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González


Más poesía:

- Amelia Lícheva: Pudor
- Beatriche Gúnova: Un poema
- Dimana Ivanova: Dos poemas
- Guergana Valeríeva: Dos poemas
- Kristina Míteva: Hoja de papel

jueves, 3 de noviembre de 2022

„Едно мъжко момиче“ на Марко Видал: флирт с безразличието и обругване на самотата

 
Стихосбирката „Едно мъжко момиче“ може да се поръчва от Български книжици и Хеликон

Снимка: Екатерина Костова

 

Получих тънкия пакет със стихосбирката на Марко Видал от „Български книжици“ в спретната опаковка. Томчето е крехко като графиките в него, а естетският му дизайн (браво, Ваня Вълкова!) е първият досег до света на младия испанец, превел Александър Вутимски на родния си език.

Очаквах упадъчност и вдъхновение – точно така, както звучат много от любимите ми стихове на Вутимски. И точно така, както сам е определил София в посвещението на книгата си Марко – и упадъчна, и вдъхновяваща. Но ме изненада размахът и на упадъчността, и на вдъхновението, които „пръскат“ стиховете му.

Нарочно използвам този глагол. Той се съдържа в едно от стихотворенията му точно в средата на книгата. Той илюстрира и философията на чувствата в нея от първата до последната ѝ страница.

Защо пръска кръвта
под тихите чаршафи
в тъмнината
Защо пръска дъждът
по затънтените улици
в полумрака
Защо пръска пикнята ти
когато пикаеш прав
Защо пръска всичко
а пък мене
няма кой
да ме пръска


Аууу, вулгарно, ще кажете. И дори – как може „пикня“ и пикаеш прав“ да са поезия? А още по-бруталните думи и изрази, които ще срещнем в книгата, не взривяват ли поезията отвътре? Липсата на препинателни знаци и в заглавия, и в самите тела на стихотворенията не е ли обиждащо правописа?

Моят отговор е в опита да разбера защо го прави Марко. Докато анализирах стиховете му, приятелката ми във фейсбук Неда Нешева, специалист по съвременна теория на изкуството, публикува известната картина на Мане „Закуска на тревата“ с гола жена в центъра ѝ, седнала между мъже в официални костюми. Голотата ѝ е провокация. Два пъти по-голяма провокация е, че гледа към наблюдаващите картината. И да, голотата е бунт. 

В поезията на Марко Видал голата жена на Мане са думите и изразите от „долницата“ с всички нейни присъщи действия за задоволяване на естествените нужди. Голата жена е темата за хомосексуалността и различното говорене за нея. Поставяйки я до добре облечените господа, чийто „висок“ разговор за поезия не допуска „жената“ въобще, Марко предизвиква читателя да застане до него – на ръба, от двете страни на който са отчаянието и бунта. И да погледне към бездната между тях.

А какво е „долница“ и „горница“ ли? Спомнете си Рабле, който реабилитира „телесната долница“ и я възпява като „горница“. След това се върнете доста по-назад във времето и си припомнете фалическите шествия по време на Дионисиевите празненства в древна Гърция. Поезията на Марко Видал е и фалическо шествие, и интронизиране на „телесната долница“ в „горния свят“. И хуманизъм, и деструктивизъм. И сексизъм, и постсексизъм. Събиране на крайностите в общество, което става все по-резистентно към отчуждението и самотата. И бунт заради това.

Всичко започва така: „в проклетата цивилизация/ където никой не изпитва чувства“. Лицемерието на свят, в който безраличието към бедния, надменността на удобно заелия стола си в държавната администрация, отсъстващите приятели и присъстващите случайно срещнати събуждат бунт. Но той не избухва навън с опит да промени нещо, а е обърнат навътре, в деконструкция на чувствата и тотален отказ от одушевеността: „Напускам. Отивам в изгнание/ Искам да съм плочка храст/ дърво или пепелник в безсмъртието“. 

Желанието за отшелничество в неодушевените предмети обаче ще премине в суицидно влечение и преодоляването му, след което ще стигне до решение за някакво действие. То ще се „спъне“ в градския пейзаж на тази София, чиито „пукнатини ме всмукват“: „тогава реших да стана/ тогава съзрях мизерията/ която ме обкръжаваше“. И ще продължи да ни води през света на лирическия герой, в който болката заради бедността – на старицата, която моли за левче, през лицемерието на набожността, през нагона и хомосексуалността. Всичко това ще се смесва с нежност и споделеност и ще се трансформира в обществена неудовлетвореност:

Фактът че трябва да продавам работна си сила
на капиталистите ме съсипва
Фактът че трябва да продавам работна си сила
на капиталистите ме кара да се чувствам тъпо
Фактът че трябва да продавам работна си сила на
капиталистите не ми дава
Мир

Като че ли „мир“ единствено ще намерим в поемата, посветена на Александър Вутимски – впрочем, първият български поет, който пише на хомосексуална тематика. И не, не е вик за приемане на „различността“ поезията на Марко Видал. Тя е сарказъм срещу приравняването на хомосексуализма с естетика за подражание от „хетеробатките“. 

И още – обругаване на безразличието и флирт със самотата. Безразличието, което може да се усети на всяка крачка в големия град от всеки, който се вглежда в хората, а не в сградите. И самотата, която крачи, яде, спи и сънува с чужденеца далече от родината му. Но не родината в смисъл на рождената му страна, а дома на неговото оформяне като личност и възприемане на света. 

Накрая ще ви върна към глагола „пръскам“. Ако отворите тълковния речник, ще прочетете, че той, освен „разнасям в различни посоки, ръся чрез изтласкване на течност “, означава още „разпилявам, разпилявам се, разделям се, раздробявам се на части“. И още: „изчезвам, пилея, много силно ме боли (глава), разпространявам (слух). Повечето от тези значения и много още ще откриете между редовете на стихосбирката „Едно мъжко момиче“ на Марко Видал – написана с размаха на чувствителността към личното и общото, какъвто само родените поети притежават.

В неговата фамилия коренът „vida” означава „живот“. Такъв корен откривам и в стиховете му, разперени като корона от различни състояния на един чужденец насред София – “и упадъчна, и вдъхновяваща“. Преживяна в сиво в първата му стихосбирка на български език, тя може да е наситена с цветове при следващата му среща с нея. И нямам търпение да отгърна едни нови стихове на Марко, в които вече заявилото се „мъжко момиче“ ще ги открива.

Екатерина Костова

Оригиналният пост може да се намери тук

miércoles, 2 de noviembre de 2022

Poesía de Bulgaria: Un poema de Nikolay Boykov (1968) en búlgaro y en español

Nikolay Boykov (1968, Vidin). Autor de los libros “Metafísicas” (2000), “Poemas con biografía” (2003), “Clarificados en el amor” (2005, hand made), “Cartas a Petar” (2006), “El libro de la vida” (2003), “101 dedicatorias” (2019). Ha realizado las siguientes profesiones: cocinero, cargador de camiones, traductor en una fábrica textil, bibliotecario, profesor de húngaro, periodista, modelo en la Academia de las Artes, difusor de libros y periódicos, compaginador, vendedor de libros, traductor de libros, guarda de seguridad, limpiacristales, canguro, mensajero, franquiciador, asistente de Relaciones Públicas y publicidad, asistente de una persona de movilidad reducida, redactor, camarero, encuestador, cuidador de un niño con síndrome de down, acompañante de un hombre con retraso mental en sus paseos.




Наблюдение в метрото

Две батки

16-17 годишни

с голи глави

и запретнати крачоли над колената

плътно опрели обръснати бедра

показват си мобилните телефони

и обсъждат женките или както ги наричат

горните им тела ту се сбират ту разделят

бедрата са все плътно прилепнали

крак в бяла маратонка до крак в черна маратонка

в краката на всеки от тях на пода

една и съща енергийна напитка

прехвърлили са през рамо чанти адидас


на ставане за да слязат са надървени





Observación en el metro

Dos canis

de unos 16-17 años

con la cabeza rapada

con los pantalones remangados por encima de las rodillas

los muslos afeitados dejados caer uno en el otro

se enseñan sus teléfonos móviles

y hablan sobre pavas o como sea que las llaman

sus torsos se acercan luego se separan

sus muslos están muy apretados

una pierna con una zapatilla blanca junto a una pierna con una zapatilla negra

junto a las piernas de cada uno de ellos en el suelo

la misma bebida energética

se han colocado sobre sus hombros las mochilas adidas


al levantarse para salir están empalmados



Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

De Nueva Poesía Social. La Antología



Más poesía búlgara: 
 
- Guergana Valeríeva: Dos poemas 
- Teodora Vladimírova: La vigésima quinta hora
- Zlatomir Zlatánov: En la tumba de Penyo Penev
- Valeri Verguílov: Humanidad/2 

domingo, 30 de octubre de 2022

Poesía de Bulgaria: Un poema de Nikolay Vladimírov (1981) en búlgaro y en español

Nikolay Vladimirov (Sofía, 1981) es graduado en Derecho por la Universidad de Sofía. Ha publicado 14 libros, de los cuales cuatro poemarios conjuntos, siete poemarios independientes, dos novelas y una colección de ensayos breves. Creador, iniciador y organizador de las lecturas y presentaciones en diversos espacios culturales de la iniciativa para jóvenes artistas Novoto pokolenie.


***

любовта ни е

като чаша вода

за мен е наполовина пълна

за теб е наполовина 

празна

но жаждата ни е

вечна

***

nuestro amor es

como un vaso de agua

para mí está medio lleno

para ti está medio

vacío

pero nuestra sed es

eterna

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

Más poesía:

- Aycha Zaralíeva: Diez poemas
- Beatriche Gúnova: Un poema
- Dimana Ivanova: Dos poemas
- Gueorgui Rúpchev: Ausencia

martes, 25 de octubre de 2022

Poesía de Bulgaria: Dos poemas de Ekaterina Kóstova (1969) en búlgaro y en español

Ekaterina Kostova (1969, Plovdiv) es filóloga de formación y periodista de profesión. Vivió en Alicante dos años. Autora de tres colecciones de ficción. Dumite me nosiat (2017) es su primer libro de poesía, OBRAT-no v sebe si (2021) es su segundo. Ekaterina Kostova es miembro de la Sociedad de Escritores de Plovdiv y del Movimiento Poetas del Mundo.


Глухарче


Изплети ми кошничка от очакването

да се видя с дъщеря ми и майка ми.

Напълни я със слънце, за да ме топли,

когато вятърът съблече ризата ми,

за да наметне някой бездомник

на другия край на света –

глухарче, което не помни

как е поникнало

и кога се е озовало

там.

 

Diente de león


Téjeme una cesta con la expectativa

de ver a mi hija y mi madre.

Llénala de sol para que me caliente

cuando el viento desvista mi camisa,

para cubrir así a algún vagabundo

en la otra punta del mundo:

un diente de león que no recuerda

cómo brotó

y cuándo acabó

allí.

Изкуство


Влез в обувките на човека

с мазол на петата.

Наметни се с ризата на

онзи, който няма ръце да я облече.

Сложи очилата на

виждащия само силуети.

И може би,

може би ще стигнеш

до смисъла на изкуството

да приготвиш вечеря

с тишина,

да я сервираш със сребърни прибори

и да я споделиш с бездомника

на ъгъла на твоя път

към 50-те.

Arte


Ponte en los zapatos del que tiene

un callo en el talón.

Cúbrete con la camisa

del que no tiene brazos para ponérsela.

Ponle las gafas al

que solo ve siluetas.

Y quizá

logres alcanzar

el sentido del arte

de preparar la cena

en silencio,

servirla con cubiertos de plata

y compartirla con el vagabundo

de la esquina de tu camino

hacia los cincuenta.

 

Traducción de búlgaro al español de Marco Vidal González

Más poesía:

- Aksinia Mihaylova: Lluvia
- Alexander Shurbanov: El reino de las sombras
- Amelia Lícheva: Pudor
- Ruzha Vélcheva: En el filo de la aguja, Dos poemas
- Vladimir Sabourín: Pero quiénes sois vosotros

domingo, 23 de octubre de 2022

Poesía de Bulgaria: "Museo de arte totalitario", poema de Kiril Vassilev (1971) en búlgaro y en español

Kiril Vassilev (1971) es un poeta y crítico de arte búlgaro. Es autor de los poemarios Tres poemas (2004), Las hojas ausentes (2010), Provincias (2015) y La marcha (2021). Sus poemas, traducciones y textos de crítica literaria han sido publicados en las revistas GRANTA, Sezon, Altera, Stranitsa, Literaturen vestnik, Nueva Poesía Social, entre otros. Entre los años 2016 y 2019 dirige la columna sobre arte en el periódico Кultura. Su labor ha sido premiada en diferentes ocasiones. Egresado de la Universidad de Sofía, es doctor en Teoría e Historia de la Cultura. Ha trabajado como maestro, periodista, librero y conservador de museo. Actualmente enseña Historia de la Cultura Moderna en la Universidad de Sofía.

 


Музей на тоталитарното изкуство


Огромни глави

яки черепи

мускулести прасци

вдигнати яки

вятър

много вятър

откъм бъдещето


въпреки

непоколебимата вяра

и свръхчовешката мощ

те стоят вцепенени

върху бетонните постаменти

наполовина размразени трупове

приготвени за разпознаване


но разпознаващите ги няма

патолозите следователите прокурорите

съкрушените роднини

изчезнали са безследно


тази призрачна морга

с под от райграс

и таван от дъждовни облаци

стои отворена и празна

ако не броим труповете


и заплашителната тишина

която тук

не вещае развръзка

Museo de arte totalitario


Enormes cabezas

cráneos duros

pantorrillas musculosas

cuellos levantados

viento

mucho viento

desde el futuro


a pesar de

la fe inquebrantable

y el poder sobrehumano

ellos permanecen entumecidos

sobre los pedestales de hormigón

cadáveres medio descongelados

preparados para su reconocimiento


pero los que deben reconocerlos no están

los patólogos los investigadores los fiscales

los familiares devastados

todos han desaparecido sin dejar rastro alguno


esta morgue fantasmal

con suelo de césped

y techo de nubes lluviosas

permanece abierta y vacía

eso si no contamos los cadáveres


y el silencio amenazante

que aquí no predice

desenlace alguno

  

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González


Más poesía:


- Kiril Vassilev: Tres poemas
- Katya Gérova: En el gueto de los trabajadores
- Ruzha Vélcheva: En el filo de la aguja
- Vania Válkova: Memoria urbana
- Vladimir Sabourín: Pero quiénes sois vosotros

jueves, 20 de octubre de 2022

Poesía de Bulgaria: Dos poemas de Ekaterina Glúhova en búlgaro y en español

Ekaterina Glúhova se dedica a escribir desde el año 2002. Publicó sus dos primeros poemarios en 2009. En los últimos dos años ha publicado siete libros. Trabaja junto al fotógrafo Veselin Borishev en los proyectos fotográficos Chicklit 365 y Dicklit 366. Desde enero de 2020 es miembro de la Unión de Escritores Búlgaros en la ciudad de Smolyan. Ha sido galardonada con el premio del Centro Cultural Rodopska Iskra 1880. Sus poemas han sido publicados en la revista Nueva Poesía Social.


Подслон


небето гори в пламъци

очите ти мое убежище

ще намеря подслон

няма да боли

нито ще е сиво

безметежно…

смълчаваме душите си

реалността е граница

 

Refugio


el cielo arde entre llamas

tus ojos mi asilo

encontraré un refugio

no dolerá

ni será gris

despreocupado…

silenciamos nuestras almas

la realidad es una frontera

ОНЕЗИ БЕЛИ ЛАЛЕТА

Копнея за мекотата

на онези бели лалета

които във дивната пролет

ухаят на обич

като съвсем естествено

продължение на душата ми

която съблича ненужните

дрипи от себе си

и волно танцува

празнувайки свободата си

с дъждовните капки се любя

пречиствайки аурата

превръщам се в Пролет

и необятно политам в простора

съвсем себе си

съвсем гола

изтъкана само от обич

Копнея

за онези бели лалета

AQUELLOS TULIPANES BLANCOS

Anhelo la suavidad

de aquellos tulipanes blancos

que en la primavera salvaje

emanan amor

como una natural

extensión de mi alma

que desviste los trozos

innecesarios de mí misma

y baila libre

celebrando su libertad

con las gotas de agua hago el amor

limpiando el aura

me transformo en Primavera

inmensa me echo a volar al espacio

totalmente yo misma

totalmente desnuda

tejida solo de amor

Anhelo

aquellos tulipanes blancos

 

Traducción del búlgaro al español de Marco Vidal González

Más poesía:

- Aycha Zaralíeva: Diez poemas
- Beatriche Gúnova: Un poema
- Gueorgui Gavrílov: abajo
- Guergana Valeríeva: Dos poemas

martes, 18 de octubre de 2022

Tres poemas en prosa de Tsvetanka Elénkova en búlgaro y en español de "El séptimo gesto"

Tsvetanka Elénkova (Sofía, 1968) es poeta, ensayista y traductora. Ha publicado seis volúmenes de poesía y dos libros de ensayos. El séptimo gesto ha sido editado en Inglaterra, Francia y Serbia. Su libro Izkrivyavanie ha sido editado en Inglaterra, EEUU y Francia. Sus poemas se han traducido a más de veinte idiomas. En español y gallego aparecieron en las revistas Ærea, La Otra, Posdata, Luzes y en la antología Cartografías subterráneas. Elénkova ha traducido a los poetas gallegos Rosalía de Castro, Lois Pereiro, Manuel Rivas y Chus Pato al búlgaro. Directora editorial de Small Stations Press, actualmente está trabajando también en una disertación doctoral sobre la poesía de san Gregorio Nacianceno. En el 2022 recibió el Premio de Traducción PEN por su libro Ampliación cuarenta.



Малките гари

Като сенките да сме удължени под уличните лампи или под косите лъчи на слънцето, от нозете тръгващи, но и отгоре – сами път на себе си. Да споделяме светлината, но и да не спираме да вървим. Не краят, а посоката е важна. И когато седнем под лозница, чиято шарена сянка така прилича на разсъмването и сдрачаването, песен на птици, лай на кучета, да е камък насред пътя, върху който присядаме да починем. Такива истории за живота и смъртта. Пристигането е като онези малки гари, на които влакът спира за не повече от три минути.

 

Las pequeñas estaciones

Ser alargados igual que las sombras bajo las farolas o bajo los rayos sesgados del sol, desde los pies que se ponen en marcha, pero también desde arriba, solos camino de nosotros mismos. Compartir la luz, pero también no parar de andar. No el final, sino el rumbo es lo importante. Y cuando nos sentemos bajo el parral, cuya sombra colorida se asemeja tanto a la aurora y al crepúsculo, a una canción de pájaros, que un ladrar de perros sea una piedra en medio del camino, sobre la cual sentarnos un poco a descansar. Historias tales de vida y muerte. La llegada es como esas estaciones pequeñas, donde el tren se detiene no más de tres minutos.

 

 

Под ноктите на жертвата

На баща ми Стефан Еленков 

Ако кожата има памет, както твърдят лекарите, значи къщата, на която се опря последния път, морето, в което плува, още помнят. Единствено роклите ми не помнят, защото ги нося на химическо чистене или често ги пера. Но морето ни, което е така затворено, че до него не достигат никакви течения, вертикалната стена под навеса, която не се мие от дъждове със сигурност помнят. Като човки на пеликани, като гърбици на камили задържат спомените за постни дни. Като ноктите на жертва, които още пазят косми от кожата на убиец.


Bajo las uñas de la víctima


A Stefan Elénkov, mi padre

Si la piel posee memoria, como afirman los médicos, ello significa que la casa en la cual se apoyó la última vez, el mar donde nadó, todavía recuerdan. Únicamente mis vestidos no recuerdan porque los llevo a la tintorería o a menudo los lavo. Pero este mar nuestro, que se halla así de encerrado, de modo que a él no arriba corriente alguna, la pared vertical bajo el cobertizo a la cual no lavan las lluvias, con toda seguridad recuerdan. Como picos de pelícanos, como jorobas de camellos guardan los recuerdos de días de vigilia. Como las uñas de una víctima que aún conservan vellos de la piel de un asesino.

 


Искрата в нас

Има една жица между бедрата и небцето. Една жица, на която органите са увисени като пране. Панталони със по два крачола, корсети, носни кърпички всякаква големина. Когато извие вятър, телта се откача и всички изпадат наведнъж. Има една жица, по която тече ток и в двата ѝ края по едно езиче. Случва се да стане късо съединение понякога и идват от електроснабдяване. Отварят прозореца на електромера, закачен за стената, проверяват печатите, плащаш. А ако не искаш да плащаш, прокарват ти жицата под земята.

 

La chispa en nosotros

Hay un filamento entre los muslos y el paladar. Un filamento del cual los órganos están colgados como el lavado. Pantalones de dos perneras, corsés, pañuelos de todos los tamaños. Cuando el viento hace remolino, el alambre se descuelga y toda la ropa cae a la vez. Hay un cable por el cual fluye corriente eléctrica y en sus dos extremos un clavillo de hebilla. A veces ocurre un corto circuito y acuden de la compañía de luz. Abren la tapa del contador de electricidad, colgado en la pared, verifican los sellos, pagas. Si no quieres pagar, te pasan el cable debajo de la tierra.

 

Traducción del búlgaro al español de Reynol Pérez Vázquez

De El séptimo gesto (Vaso Roto Ediciones, 2021)

Más poesía búlgara:

- Alexander Shurbanov: El reino de las sombras
- Amelia Lícheva: Pudor
- Ani Ílkov: Discurso sin palabras
- Aleksandar Vutimski: Poemas a un muchacho
- Hristo Smirnenski: ¡Que haya día!

Poesía de Bulgaria: Tres poemas de Tea Móneva (1994) en búlgaro y en español

Tea Moneva (Varna, 1994) vive y trabaja en Alemania. Es graduada en Farmacia por la Universidad de Munich. Ha ganado premios en varios concu...