martes, 18 de febrero de 2020

Supervivencia, un poema de Rada Panchovska en búlgaro y en español


ОЦЕЛЯВАНЕ

Докато ледените шапки на планетата
се сгромолясват,
пустините настъпват, фабриките бълват дим,
от който въздухът се задушава,

докато от горите са останали пейзажи,
природните богатства се продънват,
растенията и животните изгубват шанс,

докато ситият на гладния не вярва,
богатите презират бедните или обратното,
докато единици трупат всичко,
милиарди трупат челяд,

планетата бере душа.

Избухва с дремещи вулкани,
рисува ледени цветя върху стъклата,
разнася облаци от прах отровен в зноя.

Дали пък не е време да се върнем в пещерите,
или като космическите бродници
да вперим взор в небесния предел.

SUPERVIVENCIA

Mientras los casquetes polares de nuestro planeta
se resquebrajan,
los desiertos avanzan, las fábricas vomitan humo
del que el aire se asfixia,

mientras que de los bosques ya solo quedan paisajes
los recursos naturales se van extinguiendo,
las plantas y los animales pierden su última oportunidad,

mientras que el ya saciado no cree al hambriento
los ricos desprecian a los pobres o viceversa,
mientras unos pocos acumulan todo,
miles de millones acumulan prole

nuestro planeta sigue agonizando.

Explota con volcanes durmientes
dibuja flores heladas en los cristales
esparce nubes de polvo venenoso en el bochorno.

Quizás vaya siendo hora de volver a las cavernas
o que como vagabundos cósmicos
fijemos nuestra mirada hacia los límites celestiales.


Traducción del búlgaro al español Marco Vidal González

Más poesía:

- Elegías cósmicas
- 2 poemas de Rada Panchovska
- Vladimir Sabourin: 3 poemas de Vladimir Sabourin
- Zhivka Baltadzhieva: Protokolo de Kyoto, Hierba Láctea, Fuga a lo real
- Blaga Dimitrova: Espacios, Futuro Radiante, Impaciencia
- Aycha Zaralíeva: diez poemas
- Jorge Riechmann: tres poemas

martes, 4 de febrero de 2020

сред панелите беше той

сред панелите беше той


на всички търсещи топлина
на любомир


в един дъждовен януарски ден
дълго се катерих по овча купел II


между несанирани соц-блокове
той ме посрещна и вежливо
ми подаде ръка
упъти ме към тях
той ме водеше по една
малка стръмна пътечка


панелите в които
вперих погледа си
едва се забелязваха
те - покрити със зимна мъгла
изчезваха със дъжда


уличката - без паваж
без осветление
към края на уличката
една бедна колибка
лъсваше в тъмнина


когато влязохме в къщата
той направо се съблече
извади си го и ми вика
айде
аз се съблякох също
обаче, след двуминутно лизане
той ме помоли да отида до тоалетна
да си изплакна хуя
защото само ако си го измия
тогава ще ми духа той
когато излязох от тоалетната 
той беше облечен - а аз бях гол
тогава ми поискá 60 лева
ескорт бил
почнахме да се караме
щял да ме пребие
щял да ме ограби
казах му, абе брат, споко
щи дам двайсе лева, повече немам
той за мое учудване се съгласи
тогава порових по джобовете си
двайсетте лева ги немаше


той беше готов да се бием
и държеше за 60те лева
каза ми айде до банкомата
казах му немам карта
как така немаш бе
оставих си я в нас
тогава съзрях
разбойническата му
физиономия
готова за бой


най-сетне ме пусна
аз излязох почти гол
с обувки не обути
и в тъмнината на калната улица
започнах да избягам
със свито сърце
по неподслонените
живи пространства
между дивите

martes, 21 de enero de 2020

En el filo de la aguja, un poema de Ruzha Velcheva en búlgaro y en español



Ruzha Velcheva nace en 1946 en Pavlikeni (Bulgaria). Desde 1956 reside en Veliko Tarnovo. Inginiera de profesión, escribe poesía y ha publicado en revistas como "Lucha" (борба), "Tiempo azul" (синьо време), "Trabajadora" (Работничка), "causa nacional" (народно дело), y otros. Ha publicado desde el año 2000 varios libros, entre los que se encuentra una edición en búlgaro y español, traducido por ella misma, titulado "El vuelo del condor". Fue galardonada en el XVI concurso nacional organizado por el centro cultural Nikola Vaptsarov de Sofía por su poema "En el filo de la aguja" que os presentamos en esta publicación.

НА ВЪРХА НА ИГЛАТА


12 часа в денонощието
7 дни в седмицата
365 дни в годината
нежните женски пръсти следват
танца
на иглата


Въздухът в залата
тежи
от бръмченето
на стотици шевни машини


От взиране очите сълзят
пръстите на ръцете изтръпват
болките в кръста
бавно съсипват тялото


Красиви рокли
скъпи рокли
мечтани рокли
се раждат
от болката
за да отидат
при едни други момичета
които 12 часа в денонощието
7 дни в седмицата
365 дни в годината
живеят без болка
без страх от сметки
и неплатени заеми


Два съвсем различни свята
които се срещат само
на върха
на иглата


En el filo de la aguja


12 horas al día
7 días a la semana
365 días al año


los delicados dedos 
de las mujeres
siguen la danza
de las agujas


El aire del taller pesa
por el traqueteo
de las cientos 
de máquinas de coser.


Los ojos lagrimean de fijar tanto la mirada
los dedos entumecidos
los dolores de cadera
poco a poco van deteriorando
sus cuerpos


Vestidos bonitos
vestidos caros
vestidos de ensueño
nacen del dolor
para ir a parar
a otras muchachas
que 12 horas al día
7 días a la semana
365 días al año
viven sin dolores
viven sin el miedo
de no poder pagar
sus facturas


Dos mundos totalmente distintos
que solamente coinciden
en el filo de la aguja.

Traducción del búlgaro: Marco Vidal

- Trabajadores VI, un poema de Vladimir Sabourin
- Cámara de fotos en Sofía
- Nikola Vaptsarov: Despedida, Duelo
- Zhivka Baltadzhieva: GenES, Hierba Láctea, Fuga a lo real

viernes, 17 de enero de 2020

За свещеното в българския език + Семейни срещи

Скоро започнах да пиша активно на български език. Странно ми е, че когато мисля на български ми идват най-много простащини, вулгарни и неприлични думи. Веднъж споделих нещо от този вид във фейсбук и много хора ме клеветиха, като твърдяха, че това, което пиша, не било поезия или литература. Българският език бил свещен

Нека си припомним, че сексът, вулгарните думи и простотията са неразделна част от човешкия социум. В българския език, както и в който и да е език, няма нищо свещено. Езикът е в постоянно развиване. Езикът може да е развратен, неприличен, порочен, долен, мръсен, педерастки, просташки. Нека изпедерастим езика. Нека го развратим. Нека говорим за секс. За похот. За вулгарни неща. Нека изразим това, което чувстваме, без значение дали то е вулгарно.

В 19 брой на сп. Нова социална поезия публикуваха три мои кратки разказа, които са част от една поредица разкази, която нарекох семейни срещи. В тях описвам странни семейни разговори, в които съм бил свидетел или участник. Всички са въз основа на реални събития. От малък вкъщи съм слушал да се говори за секс без задръжки. Слушал съм как майка ми, баща ми и брат ми говорят на тази тема без да се притесняват дали малкото им дете ще ги чува. Мисля, че фактът, че от малък съм слушал простотии и неприлични думи и истории от страна на най-близките ми роднини ме осмели да се разкривам пред семейството си като гей момче. От баща ми до баба ми, всички реагираха много добре. Благодарен съм не само че го приеха добре, а и че ме подкрепиха.

След този кратък предговор ви представям три от моите семейни срещи.

Семейни срещи I

Да си гей и да имаш брат гей е готино. Поне така казват. Може да си говорите за мъже, да се подкрепяте, да си помагате при разкриването си пред семейството… Дори може да се намерите в грайндър и да се тапвате на майтап. Забавно е!

Обаче, има и други моменти. Примерно, когато с брат ти ходите на гей сауна и най-големият професионалист, този, който е натрупал повече опит в изкуството на ебнята, те хваща силно за ръката и те води по тъмните и тесни подземни коридори към дарк рума. Влизате заедно, почти сте голи, с по една хавлия покриваща оная работа. Там може да усещате дъха на разврата, потта на чукащите се до вас стегнати телца… В един момент обаче се случва следното: най-опитният в нощния живот брат хваща пак ръката на по-младия и му подава един голям надървен УЙ. Малкият брат се възмущава и си тръгва. Но по-големият остава в тъмнината на страстната стаичка да си довърши започнатото.
Изводите са два.

Ако си опитен, моля те предай опита си на най-близките си! Те ще бъдат благодарни да бъдат обучавани и да им бъдат подавани безброй корави курове!
Ако пък си неопитен… Не се възмущавай и приемай това, което ти предлагат! Неприлично е да откажеш такива братски жестове!


София, 9/8/19

Семейни срещи II

Лятото на 2018 година. Спокойна семейна вечеря на тераса на крайбрежна улица в Майорка. Брат ми, който точно тогава навърши една година откакто беше скъсал с приятеля си, разказва колко хубаво било да бъдеш ерген. Разказва колко секс бил направил, с колко души по света се бил ебал… В един момент се развълнува, става от масата и вика, докато прави една чудновата поза, все едно не може да ходи, ей така бях след като скъсах с бившия си… Болеше ме оная работа от толкова ебане… Едвам проходих след толкова лутане по гей сауните…
След тази проява на най-първичните си чувства брат ми сяда на масата да си изяде храната, докато другите се гледаме изненадани. Майка ми си допива бирата и решава и тя да стане от стола и направи същата стойка обаче с по отворени крака, като се разкрачва и отива към другия край на терасата и казва – еми аз така бях след като се разведох с баща ви! И се връща на мястото си.
Брат ми пита майка ни: а бе, мамо, никога ли не ти е хрумвало да спиш с жена? Майка ми отговаря: а бе, сине, ако бях родена в тия модерни времена, сигурно бих лизала някоя путчица… Кой знае…

Приятелят на майка ми и неин бъдещ съпруг ни гледа смаян и се хили като идиот, докато си допушва джойнта.


Семейни срещи III

Или когато разбрах, че сексът е естествено нещо.

Бях само на 12 години, когато отидох като наивно и добро детенце при майка си и я попитах: Мамо, с тате все още ли правите любов?

Майка ми отговори: сине, разбира се! С него се чукаме, когато ме сърби там долу!
Някои мои стихотворения написани на български:
- Едно мъжко момиче

martes, 14 de enero de 2020

Poemas a un muchacho, de Aleksandar Vutimski en búlgaro y en español






Aleksandar Vutimski (Svoge, 1919 – 1943) fue un poeta búlgaro del siglo XX. Casi toda su familia se ve afectada por la enfermedad de la tuberculosis y siendo pequeño se muda a Sofía. Estudia Filología Clásica en la Universidad de Sofia. Es considerado uno de los poetas búlgaros más significativos pero menos conocidos. Su poesía está dedicada a la ciudad y al amor en la que domina una visión del mundo nostálgica y melancólica. Se encuentra entre los primeros autores búlgaros en tratar la homosexualidad y la estética en su obra. No logró publicar ningún manuscrito durante su corta vida aunque algunos de sus poemas fueron publicados en revistas literarias de la época como “zlatorog”. Ha sido objeto de estudio de numerosos críticos literarios búlgaros. Su poesía, prosa, así como sus ensayos sobre estética y moral, han sido publicados en diversas ocasiones en Bulgaria. Muere en 1943 en un sanatorio de Yugoslavia a la temprana edad de 24 años.

Стихове за едно момче

I

Момчето вървяло през старата тъмна гора.
От росата отдавна обущата станали сребърни.
То свирело с устни, говорело тихо с дърветата,
с ръце то докосвало тяхната
златно-червена кора.

Птиците тихичко пеели скрити във тъмните
клони,
момчето им махало тъжно с ръка, то било
със перо върху шапката,
Гората се свършила привечер. Израснал голям
хоризонт.
Пътувала стара каруца, с коне остарели и прашни.

Момчето се спряло на пътя, погледнало златния
залез.
каруцата синя във здрача, мълчаливата тъмна
гора.
С чело позлатено от слънцето,
със очи пламтящи и алени,
момчето заплакало тихо и тъжно се стелело здрач.

II

Аз съм момчето, което пътува през тъмна гора.
Болно е слънцето, болен е въздуха,
болни са птиците.
Тъй както и хилаво цветето, раснало някъде
в мрак,
така е красиво и слабо момчето със тъмни зеници.

Аз не живея на слънце, аз дишам, аз раста
в тъмнина.
Аз обичам полумрачните стаи, с пожълтели
портрети и скриновe,
огледалото мое, отразило тъмнината, до стената;
ето котката - жител на мрака -
е моят приятел любим.

Аз обичам големите, пустите кръчми,
недостъпни за синьото слънце.
Аз бълнувах хоризонти във мораво, фенери,
танцуващи в черно.
Аз съм луд, аз съм болен, заразен върху мене е
въздуха.
Затвори се, голям хоризонт.. Затворете,
затворете преддверията.

III

Момчето под стария, тъжен фенер се усмихва
безпомощно.
Не докосвайте никога пръстите, нито очите му
тъмни.
Ще проникне зараза във вашия кротък
и радостен дом.
Ще презрете света, който пее и страда
под слънцето. 




Poemas a un muchacho

I

El muchacho estaba paseando por el viejo y oscuro bosque.
Del rocío sus botas hace tiempo que se cubrieron de plata.
Él iba silbando, con los árboles hablaba,
y con sus manos rozaba su corteza
rojo-dorada.

Los pájaros silentemente cantaban escondidos entre las oscuras
ramas,
el muchacho con tristeza les alzaba la mano, él llevaba
una pluma sobre su sombrero,

El bosque llegaba a su fin por la tarde. Un gran horizonte
se expandió.
Una carroza viajaba junto a caballos viejos, cubiertos de polvo.

El muchacho se detuvo en el camino y miró el dorado
atardecer.
La carroza azul en el crepúsculo; el bosque, oscuro
y silencioso.
Con su frente dorada por el sol,
con sus ojos en llamas y rojizos,
el muchacho se puso a llorar en silencio y la noche
en tristeza aconteció.

II

Yo soy aquel muchacho que viaja por un oscuro bosque.
El sol está enfermo, el aire está enfermo,
los pájaros están enfermos.
Tal como flor endeble, crecida en algún lugar
a la oscuridad,
así de bello y débil es el muchacho de oscuras pupilas.

Yo no vivo al sol, yo respiro, yo crezco
entre tinieblas.

Yo amo las habitaciones sombrías, aquellas con retratos y cómodas
amarillentas,
mi espejo, aquél que reflejaba la oscuridad, junto a la pared;
a su lado el gato - el morador de las tinieblas -
él es mi mejor compañero. 


Yo amo las grandes y vacías tabernas,
inaccesibles para el sol azul.
Yo deliraba horizontes morados, farolas
bailando en lo negro.
Yo estoy loco, yo estoy enfermo, el aire sobre mí contagiado
está.
Ciérrate, enorme horizonte… Cerrad,
cerrad la antesala.


III

El muchacho bajo la vieja y triste farola sonríe
con impotencia.
No toquéis nunca sus dedos, ni tampoco sus oscuros
ojos.
Su contagio penetrará en vuestro tranquilo, feliz
y apacible hogar.
Entonces despreciaréis el mundo, aquél que sufre y canta
bajo el sol.


Más poemas de Aleksandar Vutimski:

- Poemas al muchacho azul
- Un poema de Alexander Vutimski en búlgaro y en español
¿Por qué? Un poema de Aleksandar Vutimski


Más poesía:

- Синьото момче се оглежда
- Dos poemas de Todor Stoyanov
- 3 poemas de Vladimir Sabourin 

- Aycha Zaralíeva: diez poemas  


Supervivencia, un poema de Rada Panchovska en búlgaro y en español

ОЦЕЛЯВАНЕ Докато ледените шапки на планетата се сгромолясват, пустините настъпват, фабриките бълват дим, от който въздухът се задушава...