jueves, 10 de octubre de 2019

Едно мъжко момиче


Едно мъжко момиче
с къса коса
шапка рап стил
широка и отпусната
бяла фланелка
с която едва й се подчертават
циците
една мъжкарана
от тия дето като ги видя си викам
а бе защо не мога да спя с жени…

Танцувахме техно в един клуб
загледахме се
и в един момент идва към мене
и ми вика
Колко си сладък брат!
Ако бях момче, щях да те свалям!

Прегърнах я
И продължихме да танцуваме.
 
 Мои стихотворения:

lunes, 7 de octubre de 2019

¿Ha existido alguna vez el comunismo en Bulgaria? Por Svoboda Stanimirova

Os presento un artículo de la blogger y analista político-social búlgara Svoboda Stanimirova.

En su blog podéis encontrar artículos de tema político y social cercanos al anarcocomunismo, feminismo y ecologismo.

El artículo original podéis leerlo en búlgaro aquí.



¿Ha existido alguna vez el comunismo en Bulgaria?

Empecemos con la respuesta: No, en Bulgaria nunca ha existido el comunismo. En la Unión Soviética el sistema fue el capitalismo de estado. Es decir, la economía continúa funcionando según el principio del capitalismo, pero el capital es propiedad del estado.
Y el estado es controlado por un puñado de personas que supuestamente representan los intereses de la sociedad mientras lo que hacen en realidad es beneficiarse a sí mismos.

Cuando digo que continúa funcionando el principio del capitalismo me refiero a lo siguiente: el continuo aumento del capital, que es la principal característica del capitalismo. Así como todos los problemas filosóficos y sociales: como la enajenación del trabajador respecto producto que éste produce, la alienación, el control del trabajo reproductivo, etc.

Por esto existían la economía planificada, los planes quinquenales en tres años y la explotacion de granjeros y mineros así como la actitud hacia los recursos y la naturaleza y también los campos de concentración para anarcocomunistas, entre otras cosas.

Según Noam Chomsky incluso no ha existido socialismo en la Unión Soviética, aunque yo estoy totalmente de acuerdo con él, pues igualmente ha habido diferentes beneficios sociales de carácter socialista como sanidad, educación, pensiones, bibliotecas, sanatorios y otros tantos. 

Y no, no hemos transitado del "comunismo" a la "democracia", sino de un capitalismo de estado autoritario hacia un sistema capitalista oligárquico con un parlamento con actuaciones de circo.

Artículos similares:


¡Síguenos en facebook

domingo, 29 de septiembre de 2019

Мъртва птица до бизнес сграда - Марко Видал



Деветото издание на културната и поетичната манифестация 100.000 поети за промена се проведе миналата събота, на 28-ми септември. Събитието се провежда веднъж годишно в македонския град Струмица.

Тази година бях поканен на фестивала и представих това стихотворение, което написах на български, и което беше преведено на македонски от организатора на събитието - македонския поет Митко Гогов.

Мъртва птица до бизнес сграда


На Борис

Мъртва птица съм аз
Тази, която
се самоуби
щом осъзна,
че в тоз шибан град
безнадеждност цари

Безброй сиви птици
не помръдват
премръзнали
в необята
на безвремието.
Само ми препречват полета.

Мъртва птица съм аз
следващият самоубиец
ще е бабата
която моли
до бизнес сградата
за едно шибано левче
или онази,
която продава цветя.

И те ще умрат
в тоз шибан град
докато останалите сноват,
купуват си усмивчици
и изпълняват
желанията на другите.

Те също
ще се самоубият

Въпрос
на време е
в тоз шибан град.



Мртва птица до бизнис зграда


На Борис

Мртва птица сум јас
Оној што
се самоуби
штом сфати,
дека во овој ебан град
владее безнадежноста 

Безброј сиви птици
не се помрднуваат
премрзнати
во бескрајноста
на безвременоста.

Само ми пречат во полетот.
Мртвата птица сум јас
следниот самоубиец
ќе биде бабата
кој моли
веднаш до бизнис зградата
за ебан денар
или онаа
која продава цвеќиња 

И тие ќе умрат
во овој ебан град
додека другите лутаат,
си купуваат насмевки
и ги исполнуваат
желбите на другите. 

И тие исто
ќе се убијат 

Прашање
на време е
во овој ебан град. 

Препев од бугарски јазик: Митко Гогов


Подобни статии

viernes, 27 de septiembre de 2019

Reseña de "Todos los finales" de Bea Gómez Chinaski (Editorial Bala Perdida)



"Todos los finales", resulta ser uno de los poemarios más potentes que recuerdo en lengua castellana. Te sorprende la capacidad de Bea Gómez para jugar y subvertir el verso, para queerizar la semántica, para volver brillante lo cotidiano y hasta lo aparentemente banal. Barroco y con aristas también sabe ser tierno y sorprendente en su calidad de libro de poesía de una avezada conocedora de la literatura universal. Un libro imprescindible que, desde su magia, dará mucho que hablar. Poesía en estado puro, prosa poética y subversiva, un libro valiente y necesario que sitúa la literatura y el lenguaje en el centro de un campo de batalla, el cuerpo, los barbarismos y los mitos impuestos, la soledad, la solidaridad y el amor. De poemas situados en su Castilla profunda y natal con un tono intimista y sensual a verdaderas declaraciones sociopolíticas contra los lenguajes del heteropatriarcado Bea Chinaski ha conseguido una obra redonda, cautivadora a la vez frágil y resistente, dura y delicada. La autora es profesora de secundaria y activista de Transfeminalia-Palencia y otras muchas causas, entre ellas, la causa de romper con el lenguaje poético y simbólico habitual. En el trasfondo de libro el exilio rural, el exilio interior, el homoerotismo, la búsqueda de la libertad en el lenguaje y sus aristas y también la feminidad como símbolo a deconstruir. 
Eduardo Nabal

martes, 24 de septiembre de 2019

Съвсем обикновени мъже

Съвсем обикновени мъже
(Автобиографично стихотворение)
В общия семеен чат дето
имаме брат ми, майка ми и аз
брат ми споделя, че ще ходи
на гей сауна и казва, че там
има една малка стаичка с дупки
по стените
по които разни непознати мъже
могат да вкарват куровете си
и да осъществят контакт
Уста-Кур или Гъз-Кур.
Майка ми се възмущава
а бе сине
как може така
това място е за извратеняци,
ненормалници, луди
нали знаеш за тия болести
дето се предават по полов път
нали знаеш колко са опасни
Брат ми отговаря
a бе мамо
по дарк румове ходят
съвсем обикновени мъже
на които им се лапа
кур

Марко Видал

martes, 3 de septiembre de 2019

Поема за Кънчо Путкодеров / Poema a Kancho el Rompecoños en búlgaro y en español. Introducción y capítulo primero

Poema a Kancho el Rompecoños es de los primeros textos líricos en búlgaro con un contenido explícitamente erótico. Narra las hazañas del jóven Kancho, quién tras quedarse huérfano y tras haber vivido en la miseria comienza a viajar por el mundo fornicando con muchísimas mujeres.

La autoría del poema no está confirmada totalmente aunque se sospecha que el autor fue el poeta búlgaro Penyo Penev (1930 - 1959), un poeta búlgaro clave del realismo socialista, que padecería depresión y alcoholismo y acabaría suicidándose. No se le puede atribuir con certeza pero en general es considerado el autor del poema.

En cualquier caso, sea quien sea el autor real de este poema, estamos ante una obra única en la literatura búlgara, ya que no existen muchos testimonios con temática erótica, pornográfica o de exaltación de lo vulgar. Es interesante mencionar que la palabra búlgara поема (poema) significa poema de gran longitud, mientras que para un poema de longitud corta o mediana se usa la palabra стихотворение (stihotvorénie). En este caso estamos ante un poema en el sentido búlgaro del término, pues en un archivo doc. me ocupa nada más y nada menos que diecisiete páginas. El poema está dividido en una introducción en la que pone en cuestión el moralismo imperante y en seis capítulos, cada uno de los cuales describe una hazaña y lo que le ocurre mientras va por el mundo teniendo sexo con desconocidas y buscando su lugar en el mundo.

Kancho el Rompecoños vive con su tío, quien acaba echándolo por considerarlo un peligroso contrincante en su monopolio sexual en el pueblo, ya que éste empieza a captar la atención de las mozas. Después de pelearse con su tío Kancho viaja hacia Francia, donde tiene una aventura con una marquesa; con ella viajaría a  Ginebra dónde tendría una aventura con muchachas locales y más adelante iría a Inglaterra, a petición de Churchill, a cuyos oidos llega la noticia de que hay un búlgaro esbelto y pollón y Kancho, pensando que le llama para pedirle consejos para la guerra, va hacia su palacio, donde es esperado por dos primas de Churchill que no dudan en pedirle que tenga sexo con ellas también.

Más adelante también tendría sexo con Churchill, y seguiría sus andanzas por este mundo hasta que decide volver a su tierra, donde, tras ser calumniado por mujeres a las que rechazó, acaba falleciendo pero con su miembro tan empinado que les impediría cerrar la tapa del ataúd. 

Este poema es una exaltación a lo obsceno, lo vulgar y lo ordinario. Es este el motivo principal por el que es un poema desconocido y no muy estudiado. Abusa de vulgarismos y describe los actos sexuales con metáforas tan trabajadas y pensadas como obscenas.

A los que consideréis un poema como este de baja literatura o de indigno, perverso o lujurioso, os dedico con todo mi respeto la parte introductoria del poema, en la que pone en cuestión ese moralismo imperante en la sociedad que oculta el deseo sexual que todo hombre y toda mujer tiene y desea explotar al máximo.

Puesto que el poema es muy largo, lo iré publicando por partes. En este primer post contaremos con la introducción y con el capítulo primero y más adelante iré añadiendo los demás capítulos.

El original en búlgaro lo dejo más abajo.

Poema a Kancho el Rompecoños

La moral es la moral, hermanos
y con ella debemos empezar, 
pero según el saber mundano
todo fruto se debe al follar

Largas horas en la noche
su negro coñito presionaba él
como hiciera cada padre y madre
por los siglos de los siglos amén

De la moral soy partidario
al moralista venero yo
y por el ideal de la moral
alzo mi bandera yo

Pero siendo honestos
y para no ser tan aburrido
del moralista os diré
que se harta de fornicar también

Puede incluso llorar
por la juventud disoluta

¿pero cómo podrá él cambiar
de la naturaleza la ley absoluta?

Dice él: No, esto es algo vergonzoso
que la moral ha de enterrar
Pero a todos sin embargo les gusta
a todos les apetece follar

Muy bien sé yo que él os ofenderá
pero aquí bajo nuestros cielos
mientras el mundo siga existiendo
la humanidad fornicando seguirá

Adinerados y pordioseros follan
desde la antigüedad hasta nuestros días
personas y animales también follan
pero es el hombre el que más

Él se folla a la que le toque
bien sea guapa, fea o diminuta
folla de día, folla de noche
esa polla dura ni se inmuta

Sin cesar te la mete 

por detrás y por delante 
hasta que su pollita se reblandece
él feliz permanece

Y este que nos maldice
¿de dónde ha venido a este mundo?
Dejémosle que se pregunte
¿A nadie se ha empotrado por las noches?

Dejémosle que él solo se responda
¿Cuál es el poder de la polla
y cuánta gente en el mundo
cada día folla?

Capítulo primero

Empecemos así nuestro relato
Pues el protagonista ante nosotros está
Y sin etiqueta alguna
os lo presento yo ya

Se llama Kancho Rompecoños
bien robusto e hijo del Balcán
¿Qué otro héroe podremos encontrar
tan fuerte, tan capaz?

¿Acaso una noche hubo acechado
a una joven viuda en la cama suya?
¿Y cuántos coños se habrá follado?
incontables son los que ha destrozado

Y si un frágil coñito le tocara penetrar
lo destrozaría como si en una batalla
a él le tocara lidiar

en un minutito ese chochito añicos hará.

Claro que hace falta sentimiento
y algún que otro falso lloriqueo
El follar es un arte
no cualquiera sirve para el folleteo

Pero él tenía una amplia experiencia
Bien orgulloso estaba 

de que el poder de la polla búlgara
ante todo el mundo demostraría.

Qué destino más amargo
De pequeño huérfano se quedó
En pobreza muchos años vivió
Con su tito él creció

Y su tito, corrompido
mercader, rico usurero
en el arte del follar era conocido
Y entre todas las putas el más querido

Éste vió que al jovencito
le creció una buena polla
y le dijo, sobrino mío
tú dedícate a otra cosa

Un gran futuro te espera
No pierdas tiempo a lo tonto
No hay nadie con tal polla por aquí
¡Sigue mis pasos y folla!

Una viuda su tito le presentó

a tres más Kancho se folló
Y su gloria los corazones
de las mozas conquistó

Por él preguntaban a menudo
Cada día él era esperado
Y de esta manera
su tito quedó desplazado

Finalmente su tito
enfadado acabó
le pegaba y le gritaba
¡fuera de aquí quiero verte yo!

Sin casa alguna se quedó
por los pueblos deambuló
y en cada esquina era esperado
por mujeres que le decían “ven”.

Así pasó dos años
En el arte del follar se curtió
Después hacia Francia
a probar suerte se marchó.


En búlgaro:

Поема за Кънчо Путкодеров

С морала да започнем братя,
морала туй си е морал
но всеки плод е на ебнята
бащата майка му ебал

Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове

Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг
той винаги за идеала
започва с първия урок

Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух
ще кажа, че моралиста
разбира се не е евнух

Той може сълзи са пророни
за разпиляни младини
но как природните закони
могъл би тук да измени?!

То казва - не, това е низко
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска
на нему също му се ебе

И все пак знам, той ще псува
но тук под нашето небе
докато свят светува
човечеството ще ебе!

Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век
Ебат се хора и животни
от всички най-ебе човек

Ебе каквото му попадне,
красива, грозна и неважна
ебе сред нощ, ебе по пладне
докато хуйчето му спадне

Ебе, забива, не престава
ебе отпред, ебе отзад
Докато хуйчеца му става
усеща се щастлив и млад

А, този що ни хули скрито
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?

И нека сам си отговори
каква я хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.

Глава първа

И тъй да почнем днес романа
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.

Това е Кънчо Путкодеров
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.

Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал
те нямат чет, те нямат брой!

А падне ли му крехка путка
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.

Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач

Но той бе с отличен опит
гордееше се тайно с туй
че вред в Америка, Европа
прослави българския хуй.

Каква злочеста орисия
от малък кръгъл бе сирак
Години дълги в немотия
живя при чичо си чирак

А чичо му макар безчестен
търговец и лихвар богат
в ебнята майстор бе известен
на всички курви бе познат

Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За поле нежен
безчестна работа е туй!

Ти имаш бъдеще голямо
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма
върви след мене и еби!

С една вдовица той го свърза
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори

За него питаха по-често
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент

Накрай ядося се лихваря
от злоба свиваше юмрук
Намери повод да се скара:
- върви си, махай се оттук!

И тръгна той, без дом заскита
преброди градове, села
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!

Така прекара две години
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.



Traducción del búlgaro al español: Marco Vidal González.
Gracias a mi amigo Álvaro Girón y a mi madre Maribel por ayudarme cuando me quedaba bloqueado.


Más poesía búlgara en español:

- Vladimir Sabourin: Trabajadores VI

- Hristo Botev: Elegía, Mi plegaria, Hadzhi Dimitar, Patriota  
- Ruzha Velcheva: dos poemas
- Liudmila Kaloyanova: East River
- Vanya Valkova: Memoria urbana
- Alexander Vutimski: un poema
- Todor Stoyanov: dos poemas
- Nikola Vaptsarov: Despedida, Duelo

lunes, 2 de septiembre de 2019

Стига сте парадирали бе педераси


Стига сте парадирали бе педераси

Писна ми да чувам хора да се оплакват
че гейовете парадирали.
Нима останалите не парадират?
Батките парадират
с маймунските си физиономии и
бръснатите си глави.
Наглите мутри парадират с
нахалството си.
Олигофрените парадират с
лудостта си.
Кифлите парадират
със силиконови цици
устни скъпи рокли.
Сърдитите лелки от държавната администрация
парадират с
грубата и киселата си физиономия.
ПатрЕотите и те парадират
докато размахват българското знаме
в името на омразата.

В ерата на джендър манията и на глобалното оглупяване се оказва,
че най-големия проблем на България бил
че има прекалено много педали
и на всичкото отгоре парадират с гордостта си.

Нека всеки парадира с гордостта да бъде
себе си.


Марко Видал

Подобни текстове

- СИНЬОТО МОМЧЕ СЕ ОГЛЕЖДА
- Честита Баба Марта

jueves, 15 de agosto de 2019

Aleksandar Vutímski: el poeta azul

Hace tiempo presentamos en el blog un poema de Alexander Vutimski en búlgaro y en español.

Desde el momento en el que descubrí de casualidad la obra de Alexander Vutimski (Svoge, 1919 - 1943) me cautivaron sus referencias continuas a la ciudad, la soledad, la noche, las caricias y el alcohol. Vutimski estuvo vagabundeando después de haber perdido prácticamente a toda su familia por la tuberculosis, enfermedad de la que acabaría falleciendo él también en un sanatorio de Yugoslavia a la temprana edad de 24 años. Sus bohemios, melancólicos y urbanitas textos llegan a recrearnos la imagen de la vida en la ciudad de su época y logran que conectemos con los sentimientos que bajo sus palabras esconde: la necesidad de ser amado, el deseo de ser acariciado y mimado y la melancolía del hombre moderno.

Alexander Vutimski es el gran poeta desconocido de la literatura búlgara contemporánea. Quizás porque no se estudie en los institutos, quizás porque no se le haya otorgado su lugar merecido en la literatura búlgara contemporánea por alguna extraña razón. Sea como fuere, recientemente ha sido publicado con motivo del centenario de su nacimiento un libro dedicado a su vida y obra que se llama Александър Вутимски. Непознатият.  Изд. Лист (Alexander Vutimski. El desconocido. Ed. List).


Foto: http://freepoetrysociety.com
Este libro reúne relatos del autor y una serie de breves ensayos sobre moral.

" (...) Така говорех аз на своя приятел тази вечер... И той не каза нищо, и не ме погледна нито веднъж така, както го гледах аз, но когато излязохме навън, той докосна с мокрите си ръце ръката ми и като се спря безшумно до уличния стълб, целуна тихо моите устни под безкрайния дъжд, в тъмнината на пустата улица". 

" (...) Así le hablaba yo a mi amigo aquella noche... Y él no dijo nada, ni siquiera me miró una vez de la manera que yo lo miraba, pero cuando salimos afuera él rozó mi mano con sus húmedas manos y cuando se detuvo silentemente junto al poste en la calle, besó mis labios bajo la lluvia infinita en la oscuridad de aquella calle desierta".

Sin recurrir a personajes femeninos la poesía y prosa de Vutimski toca muchos temas, entre ellos el amor. Por ello, pero también debido a las referencias continuas a personajes masculinos, en algunos poemas de manera más directa y en otros más sutilmente, se ha considerado a Alexander Vutimski como uno de los primeros poetas búlgaros en tratar la homosexualidad en su obra

(Обичам ви, безмълвни, нощни призраци./Един от вас стои над мен пиян/с очи големи, тъмни, впит/в утробата ми като дълъг паяк…/Той се усмихва тихо и мълчи,/и неговите устни нецелунати/ухаят на градини. А зъбите му/проболи са плътта ми като тръни…).

(Os quiero, fantasmas mudos de la noche./Uno de vosotros permanece sobre mí/borracho con sus ojos grandes y oscuros/encajado en mi vientre como una gran araña.../Silenciosamente sonríe y permanece callado,/y sus labios sin besar huelen a flores./Y sus dientes han perforado/mi carne como espinas…).

(...) Потта му е измокрила ръцете ми
и скърца под дъха му моя вик (...).

(...) Su sudor ha humedecido mis manos
y cruje mi grito bajo su aliento (...).



Además de poesía, Alexander Vutimski escribió relatos y ensayos sobre estética. En esta reciente publicación se han recogido algunos textos del autor. Más información sobre el libro recién publicado podéis verlo en esta entrevista de BNT y en esta otra de la Radio Nacional.

- Нали ти го обичаше като брат и му се усмихваше винаги, и се радваше като дете, когато пристига той. И обичаше да го милваш полека по косите и да го утешаваш, когато е скърбен за нещо.

- ¿No lo amabas como a un hermano y le sonreías siempre y te alegrabas como un niño cuando llegaba? Y te encantaba acariciarle su pelo lentamente y consolarlo cuando algo le preocupaba.

El color azul de la portada del libro no es casu
al, pues es un color muy simbólico y representativo en la obra del autor y de hecho su poema más famoso es стихотворения за синьото момче (poemas al muchacho azul) que en breve publicaremos en el blog. 

- Госпожа, нали Вие си спомняте, че тук някога пристигна едно момче... Едно синьо момче пристигна тук, госпожа, нима не си спомняте?  

- Señora, ¿a que recuerda que alguna vez aquí vino un muchacho... Un muchacho azul llego aquí, señora, acaso no lo recuerda?

La fuerte simbología que representa este color, empleado en la poesía melancólica de Vutimski, la podemos encontrar también en el plano musical: el dúo electrónico escocés Boards of Canada usa muchos tonos azules en sus portadas y en sus canciones, entre ellas la de su legendario álbum "Music has the right to children", considerado por críticos musicales como un álbum único en su expresión de sentimientos nostálgicos y melancólicos.


Boards of Canada: Music has the right to children
¿Quién es el anhelado muchacho azul de Vutimski? ¿Él mismo visto desde la lejanía o el objeto de su amor y admiración?

Si quieres enterarte de todas nuestras novedades, síguenos en facebook


Relacionado:

- Un poema de Alexander Vutimski en búlgaro y en español
- Синьото момче се оглежда


Recuerda que en este blog puedes encontrar una selección de poemas búlgaros traducidos al español:

Ruzha Velcheva: dos poemas
Vladimir Sabourin: Trabajadores VI

Liudmila Kaloyanova: East River
Vanya Valkova: Memoria urbana
Alexander Vutimski: un poema
Todor Stoyanov: dos poemas
Rada Panchovksa2 poemas de Rada Panchovska
Tzveta SofronievaBulgaria es un agujero negro  

miércoles, 14 de agosto de 2019

Синьото момче се оглежда

Collage by Bryan Olson
Синьото момче скита само по улиците, съзерцавайки мизерията, която го обгражда и дебне. Рязко спира и се навежда пред една дупка на тротоара. Омаяно и очаровано от пропастта, която безмълвно го зове и го моли да се хвърли в нея, да пропадне в тъмнината на безкрайните и подземни илюзии. Синьото момче се оглежда в локвата, която е до него и вижда отчаянието в лицето си, докато мислите му хвърчат оставяйки само спомените на последната целувка, огряла душата му.

Синьото момче се изправя и насочва погледа си към отсрещната синя стъклена сграда. В непроизволен миг решава да пресече улицата и тръгва към синята стъклена сграда, но в този момент то е прегазено от една синя кола.

Душата на синьото момче избяга от топлото му тяло и започна да преследва нецелунатите от него сини момчета.


Марко Видал 
София, 29.07.2019

Boards of Canada - Satellite Anthem Icarus


Boards of Canada - Turquoise Hexagon Sun


Boards of Canada - Aquarius


Подобни статии в блога

- Честита Баба Марта, стихотворение на Марко Видал
- Vladimir Sabourin: Trabajadores VI
- Ruzha Velcheva: dos poemas
- Liudmila Kaloyanova: East River
- Vanya Valkova: Memoria urbana
- Alexander Vutimski: un poema
- Todor Stoyanov: dos poemas

miércoles, 7 de agosto de 2019

Какво се случи на първия Прайд извън София? Летният лагер на Младите европейски социалисти 2019

Стойо Тeтевенски от мястото на събитията

От известно време насам се задълбочават противоречията между прогресивните социалдемократически и социалистически партии в Европа, от една страна, и БСП, от друга, по основни социални въпроси. БСП е многократно критикувана от социалистическото семейство за позициите, които заема по въпросите за миграцията, малцинствата, Истанбулската конвенция, права на жените и ЛГБТИК хората. Едно от звената, което води до най-голямото разцепление, касае именно половото равенство и ЛГБТИК права. Години наред част от членовете и ръководството в БСП или напада куиър хората в България, или се прави, че не съществуват. Членове на Младите европейски социалисти решиха да отговорят на лицемерието и да защитят социалистическите ценности, противопоставяйки се на хомо- и трансфобията. Необходимо е прикриването на проблема да приключи веднъж завинаги.


 
От 30 юли до 4 август 2019 г. Младежко обединение - БСП (МБСП) бе домакин на летния лагер на Младите европейски социалисти (YES) в Албена, реализиращ се под крилото на Партията на Европейските Социалисти (ПЕС). Програмата включваше редица срещи и събития, посветени на половото равенство, взимайки под внимание актуалните проблеми на жените и ЛГБТИК хората. По време на лагера бе организиран и Прайд, което е първото по рода си шествие на българска територия извън София. Предвид проповядвания от Корнелия Нинова „консервативен социализъм“, не е изненада, че БСП не желаеше организацията да бъде свързана със събитието в публичното пространство. Бяха предприети някои конкретни стъпки от страна на ръководството за ограничаване на видимостта му.

Въпреки че МБСП в редица медийни участия се представиха като организатори и домакини на целия лагер, те избягваха темите, които бяха във фокуса на тазгодишната програма, а именно онези за половото равенство и сексуалността. МБСП реши да изтъкне като основна част от програмата една (от над 30) работилница – тази за Русия, вероятно търсещи сензация и отказ от разговори за неудобни теми.

Шествието не само не беше разгласено по медиите, но то беше планирано така, че в голямата си част да премине през гора, за да бъдем скрити. Когато стигнахме плажа, където най-накрая имахме някаква видимост, бързи съобщения ни уведомиха, че трябва да скрием плакатите си, тъй като няма налична охрана за по-далечен маршрут.

МБСП организира волейболен турнир, който да протече паралелно на провеждащия се Прайда. Турнирът беше рекламиран от YES и по този начин утвърден като официално събитие. Така обаче едно много по-значимо мероприятие по време на лагера, а именно шествието за ЛГБТИК права, се оказа обект на опитите на МБСП да го заметат под килима.


 
Разбира се, никой от присъстващите куиър хора нямаше да мълчи. Още на първия ден успях да изоблича хомофобията и ксенофобията на Корнелия Нинова и заедно с други активисти успяхме да организираме малък протест срещу лидерката на БСП, която трябваше да говори на церемонията по откриването. Нинова не се появи, но ние осъществихме акцията срещу нейния заместник-председател Деница Златева. По-късно разбрахме, че YES са осъдили акцията и са инструктирали ръководителите на отделните делегации да разпространят позицията на ръководството.
Исканията на куиър общността не бяха взети под внимание нито веднъж, а Нинова се яви изненадващо в половинчасов панел, където въпроси не бяха позволени.
Часове преди Прайда станах свидетел на конфискуването на част от изработените за шествието плакати. Причината: съдържаха послания срещу Нинова и други, призоваващи БСП да се бори за ЛГБТИК права. Нинова, уведомена за плакатите, заплаши YES с прекъсване на финансирането и тайно забрани на представителните на МБСП да участват в Прайда. Това поставя в нова светлина и събитията от 2018 година, когато тя излезе с публично писмо срещу Прайда и ЛГБТИК правата, но твърдеше, че всеки в партията е свободен да отиде.

Самият Прайд протече, въпреки че много от куиър участниците се почувстваха застрашени, бяха осмивани на няколко пъти, а охрана след шествието нямаше. Обезверени от действията на ръководството, впуснало се да “издирва” автора на плакатите (авторът бях аз) и разстроени от опитите ЛГБТИК проблемите да бъдат пренебрегнати, куиър хората решихме да действаме радикално, в традицията на истинските социалистически движения и движенията за куиър и женско освобождение.
На политически лагер, след десетки разговори за нуждата от решителност в духа на международната солидарност, към нас се присъединиха и много национални делегации. Организирахме операция „Стоунуол” в Албена – на закриващата церемония решихме да щурмуваме сцената и да се… целуваме.

Това, което се случи в резултат, беше революционно. Организациите ни убеждаваха да „решим" проблема с ЛГБТИК-фобията тихо, за да не навредим на политическото семейство - сякаш имиджът има значение, когато лидерката на БСП е заета да се бори с „джендър идеологията". От нас поискаха невъзможното и получиха неизбежното. Моменти преди началото нашата група куиър активисти окупира сцената. В знак на протест се целувахме и прегръщахме, след което изчетохме декларация, с която осъдихме опитите за цензура и липсата на безопасност и призовахме участниците да напуснат събитието с нас и вместо него заедно да изготвим харта за ЛГБТИК права. Един по един ръководителите на мнозинството от делегациите се изправиха да заявят, че напускат събитието заедно с делегациите си в знак на солидарност с куиър протеста. Организирахме свое пространство, в което се разделихме на малки групи с осигурено куиър и ФЛИНТ (жени, лесбийки, интерсекс, небинарни и транс хора) присъствие във всяка. На хоризонтален принцип групите подготвихме отделни искания и ги обединихме в едно.
Тези така необходими действия бяха оправдани от дългото незачитане и пренебрегване на куиър проблемите, които, оставени неадресирани, ескалираха. Ние избрахме да не отстъпим нито милиметър от постигнатия през годините прогрес. Дойде време да кажем: Равенство сега!
Целувките са приятно нещо. Нинова няма да успее да ги забрани. Десният завой на БСП бива поставен под въпрос не единствено от вътрешната опозиция в партията, но и от все повече хора, които не са официални членове. 
Тази статия бе публикувана във фейсбук страницата на ЛевФем

Подобни статии в блога: 

Едно мъжко момиче

Едно мъжко момиче с къса коса шапка рап стил широка и отпусната бяла фланелка с която едва й се подчертават циците една мъжкарана от тия...